Читать «Максимална защита» онлайн - страница 10

— Това е част от чара ми.

— Самата истина — усмихна се широко Лизи. — Искаш ли да се отбием и да пийнем по нещо, може да хапнем пица, преди да се приберем. — Тръгнаха към вратата.

— Не мога. Джил трябва да си тръгне по-рано, за да вземе дъщеря си от гарата. Решила да пропусне някои от часовете в университета, и ще се прибере за уикенда. Трябва веднага да тръгвам. — Джил бе жената, която се грижеше за бабата на Джейн, а за младата изобретателка бе по-ценна и от злато. Вършеше си съвестно работата, винаги идваше навреме, никога не боледуваше, но най-важното бе, че се разбираше с бабата на Джейн. А това никак не бе маловажно. Маги Спайръс можеше да бъде свадлива и инатлива.

Джейн погледна часовника си и посърна.

— Трябва веднага да тръгвам. Влакът на дъщеря й пристига в пет и половина. Вече е пет. — Намръщи се. — Защо стана така, че оперативката продължи толкова дълго точно в ден, когато се налага да се прибера рано?

— Ммм — кимна Лизи. — Винаги става така. Можехме и по-рано да приключим, ако Липшиц не се чувстваше длъжен да мели цял час за поразяващото си червило.

— Поразяващо червило ли? — поинтересува се Джейн. Вървяха по коридора. Изобщо не бе обърнала внимание на представянето на Липшиц. Както и на което и да е от другите. Май трябваше да отиде при специалист заради този страх от говорене пред публика.

— Да. — Лизи измъкна малък флакон от джоба и го подаде на приятелката си. — Това е прототипът. Беше раздал няколко. Трябваше, разбира се, да ги върнем, но съм забравила, защото, след като той приключи, ти отвори твоето куфарче. Направо не можах да повярвам, когато видях вибраторите. — Тя поклати глава и се разсмя.

Джейн се подсмихна, взе мострата и дори успя да я отвори с една ръка. Цветът бе ярко наситеночервено. Доколкото й бе известно, мечтата на всеки мъж.

— И как действа?

— Има и обикновено червило в другия край. Първо слагаш от него за основа, а след това добавяш цветното. Целуваш някой мъж и прас! — Тя щракна с пръсти. — Той е вън от играта, а на теб ти няма нищо. Поне така твърди Липшиц.

Джейн стисна устни.

— Чудно ми е дали той го е изпробвал… И ако го е пробвал, той ли е целувал някого или него са го целували?

— Мили боже, надявам се него да са го целували! Липшиц, омазан в червило, е истински кошмар.

Джейн се разсмя. Затвори цветния край на червилото, отвори другия и загледа любопитно гилзата.

— А тази основа, тя на принципа на противоотровата ли действа, или просто не позволява на наркотичното вещество да се допира до кожата на този, който си го слага?

— Не съм много сигурна. Пропуснах тази част от безкрайните му обяснения. Изключих напълно след първите петнайсет минути. — Лизи сви рамене и смени темата.

— След като дъщерята на Джил си идва, кой ще гледа баба ти утре?

— Аз — успя да каже Джейн, без да се мръщи. — Взех си свободен ден.

— Свободен ден? — Лизи се усмихна. — Не може да бъде! Искаш обаче да кажеш, че ще работиш у вас. Както обикновено.

— Ами то…

— Лизи! — При повикването и Джейн, и приятелката й спряха и се обърнаха. Джоун Хайгейт, една от трите секретарки в И&Н, на чиято помощ разчитаха всички служители в отдела, вървеше след тях по коридора. — Търсят те по телефона. Някой си господин Армстронг.