Читать «Максимална защита» онлайн - страница 5

— И така измисли табакерата — довърши вместо нея Дик и се разтресе от смях.

— Това не е табакера — Джейн я вдигна, за да може той да види дебелината на кутията. Самата кутия не съдържаше проследяващо устройство. Отвори я и я обърна бавно към всички, така че да видят продълговатите заострени неща, подредени вътре. — Сетих се за ПТЧ — проследяващи тампони на Ч.А.Р.

Огледа лицата на присъстващите и усети как й се свива стомахът. Най-сетне Уай заговори:

— Правилно ли разбрах, че това са истински тампони?

Джейн прехапа устни. В гласа на Уай нямаше и следа от досада, но тя не изглеждаше и особено впечатлена.

— Да, точно така. Могат да се използват и за обикновени тампони. В тях са монтирани проследяващи устройства с обхват…

— Ами ако агентката не е в цикъл? — прекъсна я спокойно Уай. Ричард следеше с отвращение разговора, но шефката на Ч.А.Р. никак не се притесняваше от представяния обект. Спокойното й отношение вдъхна смелост на Джейн.

— Да, разбира се, помислила съм и за това. Едните са с овлажнител, докато другите не са. — Повдигна втората кутийка и я отвори. Вътре бяха подредени още тампони, които се различаваха от първите единствено по жълтеникавия цвят. — Тези с овлажнителите се поставят и се вадят много лесно, докато другите, без овлажнител, попиват и…

— Нали проследяващото устройство е влагоустойчиво? — прекъсна я Уай.

— Да. Намира се в самия център на тампона и е плътно запечатано. Чипът има срок на годност две години.

Уай кимна, след това се отпусна на мястото си без друг коментар. Всички мълчаха. Повечето от по-възрастните служители в И&Н оглеждаха преценяващо ПТЧ и кимаха. Лизи се усмихваше насърчително Дик — ами той се хилеше противно и само изчакваше възможност да се заяде с нея.

Джейн реши да не му предоставя подобна възможност и след като прецени, че е казала достатъчно по въпроса, прибра сребърните кутии в куфарчето. Пое си дълбоко дъх и извади нови две неща. Едното бе плоска дървена поставка с шип, а другото — банан. Тя остави дървеното приспособление и набоде на него банана, без да го бели. След това извади няколко плоски пакетчета от фолио и се зачуди къде й е бил умът. Това изобретение й се бе сторило великолепно, смешно, дори закачливо, когато й хрумна, но сега, притисната от погледите на всички присъстващи на оперативката, изглеждаше най-глупавото нещо, което би могла да измисли. Къде, наистина й е бил умът?

Изглежда, е липсвал. Поне това беше очевидно, каза си Джейн. Подхвърли лъскавите пакетчета обратно в куфара.

Понечи да прибере и банана, както бе набоден на поставката, когато чу острия глас на Уай:

— Какво правиш?

Джейн се поколеба и се изчерви.

— Реших да пропусна тази част. Глупава е и си мислех, че е по-добре да продължа…

— Нищо няма да пропускаш — настоя Уай.

Господин Мейнтру кимна.

— Джейн, дори идеята ти да не бъде одобрена, може на някого от присъстващите да му хрумне нещо в тази връзка. Нали затова провеждаме тези оперативки?

Джейн въздъхна нещастно и отново постави банана с подложката на покривката. Отново посегна към пакетчетата.