Читать «Максимална защита» онлайн - страница 4

Сякаш призована от мислите й, Уай влезе, последвана от прекия началник на Джейн. Уай бе шефка на Ч.А.Р., а Айра Мейнтру ръководеше отдел И&Н. Възрастният господин, стара слабост на баба й, пое Джейн под крилото си още с постъпването й и се смяташе за неин наставник. Това изпълваше Дик с ярост. Младата жена си мислеше, че разбира причината за завистта му, но пък и Ричард сам си навличаше беди на главата. Ако проявяваше малко повече уважение към хората и не се държеше така мазно и угоднически с по-висшестоящите, сигурно щеше да стигне по-напред, но поведението му бе толкова противно, че никои не се наемаше да му каже истината. Не се и опитваха.

— Добър ден на всички — обърна се господин Мейнтру към присъстващите и двамата с Уай се настаниха в далечния край на масата. Остави бележника, стисна химикалката в готовност и се обърна към присъстващите. — Кой ще започне представянията днес?

Погледът му спря на Джейн, но тя сведе очи към собствената си химикалка, която въртеше между пръстите. Нямаше как да се скрие и все по някое време щеше да се изправи, за да представи изобретенията си, но не й достигаше кураж да изяви желание да започне първа. За неин късмет, останалите не бяха чак толкова срамежливи и неколцина от присъстващите вдигнаха ръце. Джейн усети как я залива облекчение, когато господин Мейнтру посочи един от желаещите да започнат.

Времето минаваше бързо, докато колегите й представяха прототипите си, но Джейн се чувстваше прекалено притеснена, за да следи внимателно какво обясняват. Знаеше, че с края на всяко представяне наближава нейното. Опита се да си спомни какво трябва да каже. Винаги си подготвяше нещо като реч за тези оперативки… но винаги, без изключение, забравяше за какво става въпрос щом се изправеше. Този път думите бяха избягали още по-бързо от обикновено. Умът й беше празен.

— Джейн? — Гласът на господин Мейнтру разби на късчета обърканите й мисли. Тя вдигна поглед и усети, че изпълнените с очакване очи на присъстващите са насочени към нея. Сърцето й се сви. Беше неин ред.

Преглътна нервно, постави куфарчето на масата, изправи се и го отвори. След това започна да изважда най-различни предмети и забеляза, сякаш отдалече, че ръцете й треперят. Отново й се прииска да не е чак толкова некадърен оратор, но затвори куфарчето и вдигна две малки сребърни кутийки.

— Аз… ммм… — Спря и прочисти гърлото си, а след това опита да заговори отново. — Миналия месец загубихме една от агентките си, защото са я накарали да свали всички дрехи и бижута включително и часовника с проследяващо устройство, който е част от стандартната екипировка на оперативните работници. По-късно бе открита мъртва. — Джейн спря и нервно отпи глътка вода. Наложи си да се усмихне и продължи. — Този нещастен случай ме накара да се замисля за проследяващо устройство, което няма да бъде открито.