Читать «Максимална защита» онлайн - страница 3

— Искаш ли нещо, Дик?

— Само да ти напомня, че оперативката на И&Н е след… — той погледна часовника си — пет минути. Няма да ни е приятно да закъснееш. За пореден път.

Джейн стисна зъби от яд, но затвори куфарчето, взе го и прекоси стаята с цялото достойнство, на което бе способна.

— Тъкмо тръгвах.

— Сигурно, сигурно. Само си искала да изпробваш творенийцето си, нали така? — Той се изсмя, а тя грабна сакото от закачалката и изфуча в коридора. Дик я последва, излезе от лабораторията и затвори вратата.

— Между другото, Джейн, не ми е особено приятно да те сваля от розовия ти облак на земята, но оня прототип, дето го размахваше, е бил изобретен още преди години. Дори си има име. Доколкото ми е известно, се нарича вибратор.

— Ха-ха-ха! — Джейн забърза, за да се отдалечи от колегата. — Благодаря ти, че ме уведоми.

— Винаги на твое разположение — извика след нея той. Въпреки че не виждаше лицето му, а и в никакъв случай не би се обърнала, за да го погледне, тя бе наясно, че той се забавлява отлично за нейна сметка. Любимото му занимание бе да я унижава. — За мен е удоволствие да помогна.

Джейн продължи по коридора към заседателната зала, редейки приглушено всякакви гадни определения по негов адрес. Въздъхна от облекчение, когато влезе и забеляза, че почти всички вече са дошли. Това означаваше, че Дик най-сетне ще млъкне. Поне за малко.

— Джейн! — Лизи бе в средата на залата, от лявата страна на заседателната маса. Младата жена веднага се насочи към приятелката си.

С изключение на Дик, Лизи бе единствената от отдел И&Н, която бе почти на годините на Джейн. Останалите бяха доста по-възрастни, постъпили още по времето, когато е била създадена Ч.А.Р. Работата в отдел И&Н, а и в който и да е друг отдел на Ч.А.Р., бе доживотна длъжност, тъй като тук служителите научаваха прекалено значими тайни. Това се обясняваше на всеки, преди да сложи подпис на договора за работа. Нямаше случай някой да постъпи в И&Н или Ч.А.Р., а след това да напусне. Джейн нямаше представа какво би станало, ако даден служител пробваше да направи подобно нещо, но предполагаше, че едва ли ще бъде добре. Доколкото й бе известно, подобно нещо не се бе случвало. Никой не бе толкова глупав, че да се опита, дори и да му се е искало. Това бе място с невероятни условия за работа, неограничени фондове и почти неограничена свобода.

— Направо не мога да повярвам, че идваш навреме — пошегува се незлобливо Лизи, докато Джейн окачваше сакото на облегалката на стола, запазен за нея.

Джейн се усмихна едва-едва и се настани, усетила, че Дик е зад нея. За нейно огромно облекчение, той не изкоментира нищо, подмина я и седна на едно от двете свободни места в самия край на заседателната маса, с гръб към прозорците.

— Уай ще остане силно впечатлена, че си тук, а не нахлуваш с гръм и трясък след началото — продължи Лизи.

Джейн изсумтя. Изглежда, Уай не се впечатляваше особено от немарливостта й, напротив, имаше чувството, че шефката очаква с нетърпение пристигането й. Джейн предполагаше, че добронамереността на жената е отчасти компенсация за гадното отношение на Ричард. Въпреки че Уай очевидно я харесваше и търпеше безропотно закъсненията й, отношението към Дик бе коренно различно. Май никой не го харесваше.