Читать «Максимална защита» онлайн - страница 178

— Защото съм изпуснал определеното ми интервю. — Той сви рамене. — Решили, че не съм достатъчно сериозен. Вече били назначили някого на тази длъжност и се съгласиха на тази среща, за да ми обяснят.

— Ами тогава тези… — започна гневно тя.

— Няма страшно, скъпа. Наистина — добави той, когато забеляза, че тя се съмнява.

Джейн замълча за момент и обърканият й поглед се върна на кутийката.

— Как тогава ми предлагаш…

— Защото те обичам — прекъсна я Ейбъл. — Обичам те, Джейн. — Ти си умна, забавна и страстна, и… Джейн, виждал съм те в най-добрите и най-лошите ти моменти през тази седмица. Притежаваш смелостта на десетима мъже. Бориш се за тези, които обичаш. Искам децата ми да са като теб. Искам ти да си майка на децата ми. Искам да прекарам целия си живот с теб. Готов съм да посрещна всички превратности в живота, стига ти да си до мен.

— О, Ейбъл. — Джейн се облегна на него с разтопено сърце. — И аз те обичам.

— Наистина ли?

— О, да. При това по същите причини. Караш ме да се смея, караш ме да горя, караш ме да харесвам и себе си, караш ме да се чувствам сигурна. И аз искам да прекарам живота си с теб.

Гърдите му се повдигнаха, когато се засмя.

— Дори нямаше нужда от серума на истината, за да чуя това признание.

— Ах ти! — Тя го плясна, но след това отново го целуна.

— Добре. Стига вече глупости — каза строг глас. — Достатъчно дълго чакахме. Сега да видим пръстена.

Ейбъл и Джейн се отдръпнаха и видяха Бабинка и Еди, изпълнени с очакване.

Ейбъл послушно им показа бижуто, докато жените веднага започнаха да охкат и да ахкат. Извади пръстена, обърна се към Джейн и го плъзна на пръста й.

— Сега вече е съвсем официално. Ти си моя.

Джейн се гушна в него. Той я целуна по челото и тя се загледа в пръстена.

— Съжалявам за работата, Ейбъл — каза нещастно Еди. — Всичко е заради мен.

— Не е вярно, глупаче. — Той прегърна сестра си с другата ръка. — Нито една работа не струва колкото тези, които обичам.

Еди също го прегърна и отстъпи.

— И така, кога ще заминавате за Англия?

— Надявам се никога. — Той се усмихна, а Джейн се отдръпна, за да го погледне. — Помолих да ми дадат отпуска. Ще остана при теб, Еди, през следващите две седмици, нали може? — Изчака сестра си да кимне. — Ще си потърся друга работа. Все нещо ще изникне. Ако ли не…

— Ако ли не, ще помоля да ме прехвърлят в офиса ни в Лондон — заяви Джейн.

— Винаги съм обичала Лондон — каза одобрително Маги. Нито Джейн, нито Ейбъл я чуха. Двамата се взираха един в друг.

— Ти си невероятна, Джейн Спайръс — Той приглади косата й.

— Ти също, Ейбъл Андрети. — Двамата отново се целунаха.

— Хм.

Влюбените се отдръпнаха един от друг и се обърнаха към вратата, забравена отворена покрай всички вълнения.

— Уай! Господин Мейнтру! — Джейн се изчерви, притеснена, когато забеляза началниците си на прага. — Да не би нещо да не е наред?

— Винаги има по нещо, което да не е наред, Джейн. Такава ни е работата — заяви Уай. — Може ли да влезем?

— Да, разбира се. — Джейн отстъпи една крачка и за малко не се препъна в инвалидната количка на баба си. Ейбъл я хвана за ръката и я дръпна настрани, за да може двойката да влязат в апартамента.