Читать «Максимална защита» онлайн - страница 177

— Да — кимна Джейн. Бавна дяволита усмивка плъзна по устните й. — Надявам се да пробва смаляващите презервативи.

Трите жени се заляха от смях при тази мисъл. Еди спря първа. Въздъхна дълбоко.

— Май се налага да си търся нова работа. — Загледа се тъжно в чашата чай.

— Може пък в Ч.А.Р. да има нещо като за теб — предложи Маги Спайръс и даде захаросана сладка на цвърчащата Ръфи.

Джейн изви очи към тавана и заради думите на баба си, и защото разглезваше прекалено много косматия помияр. След завръщането им у дома, възрастната жена се отнасяше със самоходния губер като към принцеса и все повтаряше, че Ръфи е оправила нещата. Нищо че това бе случаен резултат от предпочитанието на кучката към криминални субекти.

— Мислиш ли? — Еди се изправи гордо при думите на Маги и грейна. — Страхотно! Еди Андрети, таен агент.

— По-скоро Еди Андрети, секретарка и слугинче на всички — поправи я Джейн. Забеляза как приятелката й се смали и продължи по-мило! — Еди, скъпа, ти не си обучена за таен агент. Трябва да си експерт по бойни изкуства, да имаш безкрайно точен мерник при стрелба и…

Тя замълча и трите погледнаха към вратата, когато звънецът звънна.

— Може би Ейбъл се връща от прослушването за работа — каза с надежда Еди.

Джейн не каза нищо, стана и тръгна към вратата. Надяваше се да е Ейбъл. Освен това се притесняваше, че може да е тъкмо той. Ами ако не е получил работата? Ако трябва да се връща в Англия? Какво ще стане с тях? Нищо, каза си убедено тя. Просто ще поддържат връзка, докато той успее да се прехвърли или пък, докато тя уреди да я изпратят в Англия. Там имаше офис на Ч.А.Р. Те имаха офиси навсякъде. Можеше да го уреди. Баба все повтаряше, че обича Англия. А пък връзките от разстояние бяха прекалено трудни. Той щеше да й липсва. Как бе възможно? Не се познаваха от чак толкова време, а животът й щеше да е празен без него.

Джейн се поколеба на вратата, вдигна глава и отправи тиха молитва.

— Имай милост, господи!

Отвори вратата и там наистина бе Ейбъл. Стоеше в коридора, скрил ръцете си зад гърба, на лицето му имаше широка усмивка. Джейн се страхуваше да попита дали наистина означава това, което се надяваше да е.

— Получил си работата — опита се да му подскаже тя.

Усмивката му стана още по-широка, когато измъкна едната си ръка и й поднесе букет рози. Щом тя ги погледна, другата му ръка й поднесе малка кадифена кутийка за бижута.

— Ще се ожениш ли за мен, Джейн Спайръс?

— Получил си я! — изписка тя и се хвърли на врата му.

Той я прегърна през смях и я завъртя, а след това я целуна страстно. Джейн отвърна на целувката с жар. И двамата бяха останали без дъх, когато се отдръпнаха.

Тя въздъхна и подпря глава на рамото му със затворени очи.

— Знаех си, че ще я получиш.

— Всъщност работата не стана.

Джейн се отдръпна рязко.

— Какво? Не е станало? Не я ли получи? Защо? — попита разочаровано тя.