Читать «Магията на кръвта» онлайн - страница 176

— Името. — Брана залитна, но Иймън я хвана, преди да падне. — Името на демона. Знаете ли го?

— Не. Ще изгорим каквото е останало от него, ще поръсим сол върху земята.

— Не е достатъчно. Трябва да научим името му. Фин!

Тя понечи да иде при него, но той й махна да стои далеч и падна на колене до окървавеното тяло на вълка.

— Започни ритуала.

— Ти си ранен, както и Мийра и Бойл. Ще си върнеш силите, ако първо те изцелим.

— Започни ритуала — процеди той през стиснати зъби, сключил длани около гърлото на звяра. — Твоята задача е ритуалът. Това е моята.

— Започвай! — Мийра се просна на земята редом с Бойл. — И сложи край!

И тогава звъннаха със звънеца, отвориха книгата, запалиха свещта.

И започнаха да нареждат думите.

В котлето имаше кръв — от светлината и от мрака. Сенки се полюшваха наоколо като танцьори.

На земята Фин зарови пръсти в съдраната козина на вълка.

— Познавам те — изрече тихо той, вторачил се в червените очи. — Ти си мой, но аз не съм твой. — Откъсна камъка от шията му, вдигна го високо. — И никога няма да бъда. Аз съм потомък на Дайхи. Брошката се измъкна изпод ризата на Фин и очите на вълка подивяха от ужас. — Аз съм твоята смърт. Знам кой си. Стоях до олтара ти и чух прокълнатите да зоват името ти. Знам кой си.

Онова, което живееше във вълка, използва своята тъмна сила и ръцете на Фин пламнаха, кръвта му потече от раните.

— В името на Сърха те отричам. В името на Дайхи те отричам. От свое име те отричам, защото аз съм Финбар Бърк и знам кой си.

Когато го изпълни, разтърси душата му до основи. Мракът го притегли толкова силно, разкъса го толкова дълбоко. Но той се държеше на ръба с последни сили и погледна към Брана. Към нейната светлина.

— Името му е Кернунос. — Той метна камъка към Конър. — Кернунос. Унищожи го. Сега. Не мога да го удържам още дълго, много е силен. Махни я оттам. — Дъхът му пресекна, когато викна на Бойл. — Махни Мийра надалеч.

— Трябва да го оставиш! — Със сълзи, течащи като река по бузите й, Брана викна: — Фин, остави го, ела при нас.

— Не мога. Той ще се скрие в земята, дълбоко в недрата й, и ще го изгубим завинаги. Мога да го задържа тук, но не задълго. Направи каквото трябва заради всички, заради мен. Ако ме обичаш, Брана, освободи ме. В името на всичко, което има между нас, освободи ме.

За да е сигурен, той използва от собствените си сили, за да изтръгне камъка от ръцете на Конър и да го запрати в котлето. Светлината се издигна на висок стълб, ослепително бяла, когато викна името му.

— Сложи край!

— Той страда — прошепна Тийгън. — Стига толкова. Дай му покой.

През сълзи Брана изрече името на демона и изсипа отровата.

По-черна от чернилка, по-гъста от катран. Под напора й отекнаха див вой и гърлени викове. И заедно с тях хиляди гласове закрещяха на езици, които никога не бе чувала.

Усети го в мига преди светлината отново да озари всичко, преди самото котле да пламне в чисто бяло. Полянката, небето, стори й се, че целият свят се превърна в бял пламък.

Усети как камъкът се разпуква, чу как се троши, сякаш огромни дървета се строполяват под ръцете на великани, и земята се разлюля като бурно море.