Читать «Магията на кръвта» онлайн - страница 174

Един по един направиха резка върху кожата на китката си, оставиха кръвта да капе върху земята до надгробния камък.

— На това място и в тоз час, с твоята любов и нашата сила, изпрати ни трите си деца, за да срещнат всички своята съдба.

Мъглата бе пронизана от вой, изпълнен с дива ярост. Фин пусна покривалото и измъкна меча си, преди да застане до Брана и другите.

— Изпрати ги тук и нека дойдат сега — викна Брана, а Фин и Конър застанаха до нея, за да я предпазят от нападение. Айона, Бойл и Мийра бързаха да направят кръг, докато тя довърши ритуала. — Онези, на които свойте сили даде. Тримата и трима, и трима ще се бием.

Тя също запрати огнено кълбо, за да възпре атака от страна на Кеван, докато приятелите й бяха заети да направят кръг и да отворят портал за първите трима.

— Трима и трима, и трима срещаме нощта. Майко, отвърни на нашата молба, нека долетят тук под луната и духът ти волен да лети. Както казахме, да бъде тъй.

Земята потрепери. За малко да изгуби равновесие, когато се обърна и хукна към кръга. Погледна през рамо и видя Кеван да запраща нещо като стена от черен огън към Фин и Конър. Докато протягаше ръка да хване Айона и да слеят силите си, вятърът я вдигна като ледена ръка и я запрати през поляната.

Падането едва не потроши всичките й кости, но видя как Фин отвръща на атаката с пламнал меч и изригваща земя, а Конър плющеше с въздуха като с камшик. Светлина и мрак се сблъскваха и грохотът бе гръмовен, като че ли целият свят се срутваше.

Мийра се втурна напред, размахала меч, а Бойл запрати залп от малки огнени кълбета, които разкъсваха и прогаряха пълзящата мъгла.

Беше по-силен, осъзна Брана, някак си беше по-силен, отколкото в нощта на Самхейн. Каквото и да се криеше в него, явно бе събрало още сила, бе извлякло повече. Последната битка, помисли си тя, знаеха го както те, така и Кеван.

Той призова плъховете и те сякаш почнаха да извират от земята. Повика прилепите и те се изсипаха като напаст от небето. А Айона, изолирана, се бореше да задържи изчадията далеч, докато соколът, кучето и конят ги тъпчеха и разкъсваха.

Дълг, лоялност. Любов. Брана скочи на крака и хукна през търкалящите се под краката й тела на плъхове, за да яхне Аня. С огнено кълбо в една ръка и грейнал ярко жезъл в другата, тя полетя към братовчедка си и недовършения кръг.

Запрати надолу огън, светлина, проби си път. Призова дарбата си и горещ дъжд се изсипа от небето, за да удави адските изчадия на Кеван. Когато стигна до Айона, тя изтласка с порой всичко надалеч от колибата на Сърха.

— Довърши го! — викна тя. — Можеш да го довършиш.

Тогава се появиха змиите, загърчиха се по земята. Тя чу — и усети — болката на Кател, когато зъбите им се впиха в краката на кучето. Яростта, която избухна в нея, ги превърна в пепел.

Брана извъртя коня си, за да предпази братовчедка си, но Айона извика:

— Ще се справя! Готова съм. Върви да помогнеш на другите.

Опасявайки се от най-лошото, Брана се втурна през стената от черен огън.

Задуши я зловонна миризма на сяра. Тя повика от въздуха дъжда, топъл и чист, за да я измие. Огънят запращя и угасна, докато си пробиваше път през него.