Читать «Магията на кръвта» онлайн - страница 177

Усети смъртта на демона и сякаш усети своята също.

Всичко се изцеди от нея, остана без дъх, без сила, светлина и се свлече на колене.

„Кръв и смърт следват — помисли си тя. — Кръв и смърт.“

После скочи и хукна, когато забеляза Фин, неподвижен, блед, окървавен, паднал по очи в черната пепел на онова, което преди беше Кеван и онова, което му бе дало живот.

— Хеката, Бриджит, Мориган и всички богини, бъдете милостиви. Не отнемайте живота му. — Повдигна главата на Фин в скута си. — Вземете всичко, което имам, всичко, което съм, но не и живота му. Умолявам ви, не отнемайте живота му.

Вдигна лице към небето, което още пламтеше в бял огън, отправи силата на молитвата си към който можеше да чуе.

— Вземете каквото пожелаете и каквото е нужно, но не и живота му.

Сълзите й пареха и капеха върху обгорената му кожа.

— Сърха — молеше се тя. — Майко. Поправи стореното от теб зло. Пощади живота му.

— Шшшт. — Пръстите на Фин стиснаха нейните. — Не съм си отишъл. Тук съм.

— Ти оживя.

И светът отново дойде на мястото си, земята престана да се люлее, пламъците в небето избледняха.

— Как... Не ме интересува. Ти оживя. — Притисна устни към лицето му, към косата. — О, Господи, ранен си, кървиш отвсякъде. Почини си. Спокойно, спокойно, любими. Помогни ми — обърна се тя към Брана, дъщерята на Сърха. — Моля те.

— Разбира се. Ти си точно такъв, какъвто те описа. — Тя коленичи, сложи длани върху ребрата на Фин, където ризата и кожата му бяха разкъсани и изгорени. — Той е копие на моя Оуен.

— Какво?

Тя стисна ръката на далечната си роднина от бъдещето.

— Лицето му е точно копие на моя любим, както и сърцето му е вярно като на моя любим съпруг. Никога не е бил на Кеван, не и във важните неща. — Тя сведе поглед към Фин и докосна с устни челото му. — Ти си мой, както си и неин. Изцелението ще боли малко.

— Малко — изпъшка Фин през стиснати зъби, когато болката го изгори отвътре.

— Погледни ме. Виж вътре в мен — зашепна Брана.

— Няма. Не искам да поемаш тази болка. Тя е моя. Как са другите?

— Сега се грижат и за тях. Проклет да си, Финбар, задето ме накара да си мисля, че съм те убила. Много кръв си загубил, а и ризата ти още дими. — Тя я махна от тялото му с едно тръсване на китката. — О, Господи, някои от тези рани са дълбоки. Конър!

— Идвам. — Леко накуцващ, Конър избърса кървавата пот от лицето си. — Мийра и Бойл вече са много по-добре, макар че, Господи, какви рани имаше тя. Но все пак... О, по дяволите, Фин, гледай само как си се подредил.

За да реши проблема, той стисна главата на Фин между дланите си и сля съзнанието си с неговите мисли и болка.

— О, мътните ме взели — просъска Конър.

Минутите се проточиха като векове дори и когато и другите се присъединиха към тях. Преди всичко да приключи, и Конър, и Фин бяха облени в пот, задъхани и треперещи.

— Ще се оправи. — Тийгън погали ръката на Брана. — Двете със сестра ми сте много надарени лечителки. Малко почивка, малко лечебен тоник и ще се оправи.

— Да, благодаря ви. Благодаря. — Брана притисна лице в рамото на брат си. — Благодаря ти.