Читать «Магията на кръвта» онлайн - страница 172

Бойл се разсмя и я вдигна във въздуха, за да я целуне.

— Как бихме могли да загубим, щом ти си на наша страна?

— Не можем. — Айона огледа лицата на останалите. — Няма да загубим.

— Трябва да се приготвим за...

— Чакай. — Айона се измъкна от прегръдката на Бойл и посочи към Брана. — Какво е това? Какво? — Тя сграбчи ръката на Брана и се разсмя през сълзи. — О, боже, о, боже! — Хвърли се да я прегръща и я стисна здраво. — Точно за това си мечтаех. Точно за това.

— Мислех, че ще споделите с нас. — Мийра на свой ред сграбчи ръката на Брана, след като Айона се обърна, за да прегърне Фин. — Това доказва, че правдата ще победи. Ето. — Тя притисна лице към Брана и леко я залюля в прегръдка. — Доказва го.

— Отдавна беше време. — Бойл тупна Фин в гърдите. — Браво.

Конър изчака, докато Фин срещне погледа му.

— Значи, накрая си се вслушал в безкрайната ми мъдрост.

— Послушах сестра ти.

— И сега ще трябва да го правиш до края на живота си. Дължиш ми стотачка.

— Какво? О! — възкликна Фин, спомнил си баса. — Така е.

Конър стисна Фин в здрава прегръдка, после се обърна и обгърна лицето на сестра си с ръце, преди да я целуне по бузите.

— Сега вече наистина има баланс. Любовта дава светлина.

Брана стисна ръцете на брат си и на свой ред го целуна по бузите.

— Добре, хайде да вървим да изгорим негодника.

— Готови ли сме всички? — Фин изчака да потвърдят и да оформят кръга.

— Нашето място и нашето време, когато часът удари три — изрече Брана и пое дълбоко въздух. — Тази заран срещаме съдбата си.

— С юмруци и светлина влизаме в битката — продължи Бойл.

— Да сложим край на демона и вещера в тази нощ — довърши Мийра.

— Трима и трима, и трима яздим в бой. — Конър хвана ръката на Мийра, погледна към Айона.

— С кон, сокол и куче за водачи — продължи Айона.

— Докато мъглата стеле се от мен, Кеван ще види само каквото ние пожелаем.

Фин разпери ръце, сключи ги в кръг, отново ги разпери. Брана усети как мъглата я обгръща — топла и мека. Не, каза си тя, това не беше студеното и противно наметало на Кеван.

Слязоха долу и отидоха в конюшнята. Докато Брана заплиташе амулетите в гривата на Аня, Айона се приближи до нея.

— Наближава времето й да стане майка.

— Аня ли?

— След ден или два. Ще бъде готова за Аластар, ако това искаш.

— Искам го.

— Тя не се страхува. Никой от конете не е уплашен, но знаят, че ще полетят тази нощ и защо.

— Както и кучето. Готови са. — Брана погледна към Конър.

— И соколите също.

— Внимавайте какво казвате и мислите сега — предупреди ги Фин, — защото трябва да го допусна вътре, да му позволя да види достатъчно, за да повярва, че отиваме да почетем Сърха и да се опитаме да я възкресим.

Брана кимна, приклекна, за да допре глава до тази на Кател, после яхна коня. И заедно с останалите полетя в тъмата на нощта.

— Можем ли да сме сигурни, че сме скрити? — подвикна тя към Фин.

— Никога не съм използвал толкова много мъгла, но всички са скрити в нея, нали? А и от къде на къде Кеван ще ни следи по това време на нощта?

Но Фин отвори сетивата си, кръвта призова кръвта. И докато летяха между дърветата, а вятърът разкъсваше на места мъглата, той усети пробуждането.