Читать «Магията на кръвта» онлайн - страница 170

Но все пак беше нейният живот, нейният избор. Тя беше и винаги щеше да остане слуга и дете на светлината. Но беше също и жена.

Изправи се, уверена в избора си. Събра нещата си и заедно с кучето литна към Фин.

Появи се в ателието му, докато той си избираше оръжия от шкафа.

— Подранила си.

— Исках малко време насаме с теб, без другите, преди да започнем. Отдадох се на съдбата и се покорявам на онова, което ще дойде. Ще се сражавам още по-яростно, защото приемам изхода.

— Аз мога да приема само неговия край.

— Надявам се, че не е вярно. — Тя отиде до него. — Би ли приел мен, Фин?

— Да. Разбира се.

„Моят живот — помисли си тя отново, — изборът е мой. Вещица и жена.“

— Отдавам се на теб. Би ли ме приел? Ще ми позволиш ли да бъда твоя и ще бъдеш ли мой в замяна?

Той докосна бузата й, уви кичур от косата й около пръста си.

— Никога не бих могъл да принадлежа на друга.

— Аз никога няма да имам друг. Бъди мой, остани с мен, защото това е домът и за двама ни. Искам да живея с теб тук, в тази къща, която си съградил от младежките ни мечти. Искам да се омъжа за теб, както си бяхме обещали някога. Искам да деля живота си с теб.

Думите й прободоха сърцето му и той остави меча, който вече бе избрал за битката. Отстъпи крачка назад от нея.

— Знаеш, че не можем. Докато не разваля проклятието...

— Не го знам. — Сега тя бързаше, стига толкова мислене. Само чувства. — Знам само, че оставихме онова, което ти е причинено от светлината и мрака, да ни спре. Стига вече, Фин. Не можем да създадем деца, които да носят бремето, което носиш ти, и това е мъка и за двама ни. Но ще бъдем заедно. Не можем да имаме живота, за който някога си мечтаехме и планирахме, но можем да мечтаем и да съградим нов. Приех волята на по-висшите сили. Може да загина тази нощ и приемам това. Но когато приех съдбата си, силата не ми нареди да те оставя, затова няма да го направя.

— Брана. — Той обхвана с длани лицето й, целуна страните й. — Трябва да намеря начин да разваля проклятието. Не знам къде ще ме отведе търсенето. Не знам, не мога да предвидя колко време ще отнеме, ако изобщо някога намеря отговора.

— Тогава ще те следвам, където и да отидеш. Ще търся заедно с теб, където и да ни отведе животът. Не можеш да се скриеш или да избягаш от мен. Ще те последвам, Финбар, ще те проследя като куче, кълна се в живота си. Няма да приема отново живот без любов. Обичам те.

Разтърсен до дъното на душата си, той облегна чело на нейното.

— Оставяш ме без дъх. Цели дванайсет години не си ми казвала това. Две думи, в които е събрана цялата сила на небето и земята.

— Искам да те обвържа с тях към себе си. Създадени сме един за друг, знам го с цялото си сърце. Ако не можеш да останеш тук с мен, аз ще тръгна с теб. Можем да заминем или да останем, но искам да се оженим, Фин. Дай ми тази клетва и приеми моята. Преди да се изправим пред онова, което ни чака, вземи любовта ми, обещай ми своята.