Читать «Магията на кръвта» онлайн - страница 171

— Можеш ли да живееш с това ден след ден? — Той разтри рамото си. — С това и със знанието за всичко, което не можем да имаме?

Тя бе предала съдбата си на светлината, спомни си Брана, и отговорът се бе появил. Толкова прост и ясен.

— Ти го правиш, живееш с това всеки ден, а аз съм твоя. Бих дала живота си за дълга си, ако това е нужно, но повече няма да затварям сърцето си. Нито за мен, нито за теб. Или за любовта.

— Твоята любов е всичко за мен. Можем да живеем ден за ден, докато...

— Не. Не искам повече да имаме само днешния ден. Искам тази клетва от теб. — Тя сложи длани върху гърдите му, върху сърцето. — Моля те. Вземи любовта ми и клетвата ми, дай ми своята. Каквото и да дойде занапред.

Той я целуна нежно, после я пусна и отиде до един рафт, отвори дървена кутийка и извади пръстен, който проблесна с отразена от огъня светлина.

— Кръг — каза той. — Символ и камък на светлината и огъня. Намерих го в морето, в едно топло синьо море, където плувах и си мислех за теб. Отидох, за да те забравя, далеч оттук и от всичко. На един остров, където не живее никой, където отидох да плувам далеч навътре в морето и го видях да проблясва на дъното. Знаех, че е твой, макар никога да не съм се надявал да мога да ти го дам, не съм и мечтал, че може да го приемеш.

Тя протегна ръка.

— Дай ми обещанието си и приеми моето. Ако има утре, Фин, то ще бъде наше.

— Заклевам се, че ще намеря начин да ти дам всичко, което сърцето ти пожелае.

— Не разбираш още, че вече си го направил. Това е любовта, а тя приема всичко.

Когато той сложи пръстена на ръката й, пламъците в камината се издигнаха буйно. Някъде в нощта, отвъд прозорците, блесна светкавица.

— Приемаме всичко — повтори тя и го прегърна здраво, потъна в целувката му.

Каквото и да дойде, мислеше си тя, дори и да беше смърт и кръв, имаха любовта.

Събраха се — кръг, създаден със сърце и дух, вярност и дълг, скрепен от магията. Нощта напредна и те взеха оръжията си.

— Не знаем името — започна Брана. — Докато го научим, трябва да задържим Кеван, да не допуснем да излезе от границите ни, да не се пренесе в друго време.

— Ще издигнем здрави стени, ще заключим портите — подкрепи я Конър. — И ще използваме всичките си сили да извадим демона наяве, да разберем името му.

— Или да му размажем физиономията, за да си го каже — предложи Бойл.

— Всеки от нас знае какво трябва да се направи тази вечер и как ще го направим — продължи Фин. — Ние сме по-силни заради всичко, което споделяме помежду си, и ако е съдено правдата да тържествува, Кеван ще срещне своя край. Няма други на света, с които бих предпочел да бъда редом в битката. Никой никога не е имал по-верни приятели.

— Хайде, да вървим да изгорим негодника и после да се върнем за закуска. — Конър прегърна Мийра през рамо.

— Съгласна съм. — Мийра стисна дръжката на меча си. — И напълно готова за битката.

— Вие ми дадохте семейство и дом. Това беше най-прекрасната година от живота ми — продължи Айона. — А през настоящата ще се омъжа за любимия човек и няма демон, който да ме спре. Затова хайде да вървим да изгорим негодника.