Читать «Магелан непоколебимия» онлайн - страница 4

Цветница 1520 година, полунощ. Една лодка се отделя от „Консепсион“ с трийсетина въоръжени мъже на борда. От петте кораба, хвърлили котва, три са командувани от хора, предани на Магелан. Заговорниците мислят, че ако успеят да завземат един от тях, съотношението на силите ще се обърне; тогава генерал-капитанът вече не ще може да се отърве от обяснение.

Лодката приближава до „Сан Антонио“, командуван от капитан Мескита. Мъжете се покатерват по една въжена стълба. Заварват Мескита в леглото и го връзват. В този момент привлечен от шума, се появява един боцман, досетил се, че на кораба става нещо нередно.

— Какво правите тук? — пита той Кесада.

Шест удара с нож — това е отговорът! И Кесада прекрачва границата, която отличава простото неподчинение от открития метеж. Всички португалци на борда на „Сан Антонио“ са оковани и хвърлени в трюма.

Навсякъде — тишина и мрак. Магелан не е могъл да се досети за нищо от своя кораб.

Той започва да разбира какво става едва на другия ден сутринта, когато метежниците връщат лодката, която, както всеки ден, отива за вода и дърва. Разбира всичко в единайсет часа, когато водачът на една лодка, дошла от „Консепсион“, му връчва писмо. Магелан отива да го прочете в кабината си.

Посланието, написано „от името на испанските капитани“, е озаглавено Прошение. Тонът му е учтив и даже почтителен. Капитаните обясняват, че са били принудени да извършат това насилническо действие, защото Магелан се отнася с тях по унизителен начин и не им дава никакви обяснения. Те в никакъв случай не оспорват авторитета на адмирала. Искат само адмиралът да се отнася по-добре с тях и да ги изслуша. При тези условия те ще служат на генерал-капитана с преданост и уважение. „При тези условия“. Ах, тези испанци — високопоставени, смели мъже, а как не разбират значението на тези две прости думи, изразяващи най-главното качество на техния адмирал: непреклонна воля.

Магелан напуска кабината си.

— Задръжте тук лодката на „Консепсион“ — заповядва той на боцмана.

Сетне повика Гонсало Гомес де Еспиноса, алгуасил на флотилията, и му дава нарежданията си.

Обед е! Една лодка от адмиралския кораб се отправя към „Виктория“. Капитан Мендоса я съзира с известна изненада. От тази сутрин той бе наблюдавал движението на корабните лодки и бе отгатнал какво става. Той е със заговорниците, но неговият кораб досега бе останал извън акцията. Лодката пристава, алгуасилът се качва на кораба.

— Ето известие от адмирала.

Мендоса отваря плика. Покана да се яви на борда на „Тринидад“ за разговор; да отиде сам. Мендоса не може да сдържи усмивката си: малко грубичка хитрост — мисли си той. Ала вдига очи, среща погледа на алгуасила и тутакси престава да се усмихва; и тутакси престава да живее, защото кинжал пронизва гърдите му. В същия момент двайсетина въоръжени мъже, пристигнали на „Тринидад“ е друга лодка под командуването на Дуарте Барбоса, зет на Магелан, завземат „Виктория“ и подчиняват екипажа. Магелан отново има три кораба на своя страна („Тринидад“, „Сантяго“, „Виктория“) срещу два вражески. Отговорът му бе светкавичен и удари там, където заговорниците най-малко очакваха. Още същия ден екипажите на „Консепсион“ и „Сан Антонио“ се предават, бунтът е смазан.