Читать «Магелан непоколебимия» онлайн

Жорж Блон

Магелан непоколебимия

Хуан де Картахена, сваленият вицеадмирал, беше седнал с трима от капитаните в малката кабина, слабо осветена от една единствена газена лампа. Четиримата офицери, сгушени, в дрехите си, стояха с шапки на главите. Зимният южен вятър обгръщаше „Консепсион“ като ледена баня и проникваше и през най-малките процепи. На застаналия на котва кораб беше тихо — чуваха се само стъпките на двамата часови, които се разхождаха по палубата. Луис де Мендоса, капитан на „Виктория“, поклати глава:

— Това би означавало да поемем огромна отговорност. Това в същност ще бъде метеж.

— Като сме стигнали дотук — друго разрешение няма! — отсече Кесада.

Той командуваше „Консепсион“. Антонио де Кока, третият капитан, вече нищо не командуваше. Беше уволнен като Картахена. Той взе думата:

— Няма да е метеж, а изпълнение на поетите задължения. Не бива да забравяме, че освен командуването на корабите ние бяхме натоварени от краля с мисия за надзор. Трябва да бдим над кралската собственост — петте кораба на експедицията. Генерал-капитанът Магелан има право да ни отнеме командуването, но не и тази мисия. Ние трябва да я изпълним. А сега можем да смятаме, че собствеността на краля е в опасност.

— Напуснахме Испания преди шест месеца — рече Кесада — и докъде я докарахме — да изпукаме пред една ледена пустиня! Бяхме тръгнали към Молукските острови, а не към полярните области. Корабите са в плачевно състояние, хората умират от студ. Ако не протестираме, наистина ще избухне метеж.

— Протокът трябва да не е много далеч — каза Мендоса.

Бившият вицеадмирал вдигна рамене. Той разви пергамента, поставен на масата. Пръстът му се спря на южния край на Испания и после се премести към Атлантика, следвайки пътя, изминат от експедицията. Канарските острови, Рио де Жанейро. Източният бряг на Южна Америка беше очертан до ширината на Рио де ла Плата.

— Разберете ме добре — рече Картахена. — Магелан получи тази флотилия, заявявайки пред краля, че знае къде се намира пътят през новия континент. Как го е узнал, това си е негова работа. Във всеки случай сигурен съм в едно…

Вицеадмиралът постави пръста си на устието на Рио де ла Плата:

— Магелан мислеше, че протокът е тук. Беше убеден. Ала какво намери? Устието на една река. Оттогава той ни влачи напосоки. Ето вече трети месец, откак плаваме край този бряг. Проучваме всяко заливче, всеки нос. Нищо. И адмиралът нищо не казва!

Ръката на Картахена се плъзна към долната част на картата.

— Представете си това тук да продължава безкрайно, чак до полюса на Земята, чак до ледените бариери. Защо не?

Капитаните мълчаха. Беше ясно, че всеки мислено преживява това пътешествие: тържественото отплаване от Сан Лукар де Барамеда, корабите претъпкани с провизии и снаряжение; прекосяването на Атлантика, продължило безкрайно поради навлизането в зона на безветрие; бруталното отстраняване на Хуан де Картахена, който, след като му бе отказано всякакво обяснение за следвания курс, на свой ред беше отказал да отправи една вечер уставния поздрав към адмиралския кораб; райския престой в Рио де Жанейро, където туземците даваха всичко срещу нищо; сетне и това непрестанно дирене на прословутия проток…