Читать «Магелан непоколебимия» онлайн - страница 5

Сред хората на борда на „Тринидад“ имаше един, за когото името на Магелан означаваше само и единствено „покровителство, доброта, благост“. Това беше Енрике — малайски роб, купен в Малака. Енрике — около двайсет и шест годишен, по-кръстен, всеки ден благодареше, на бога, задето му е дал такъв добър господар. Той би изпаднал в отчаяние, ако Магелан му върнеше свободата. Той знаеше, че мореплавателят му беше осигурил тази свобода в завещанието си, но не знаеше, че там Магелан бе предвидил и друго — да се вземат от наследството му десет хиляди мараведи за издръжката на бившия му роб, „задето е станал християнин и за да моли господ за опасението на душата му“.

Енрике би умрял за Магелан. Когато видя как отхвръкна главата на Кесада, обезглавен за убийство след бунта на „Сан Хулиан“, той просто си помисли, че това е акт на справедливост, защото този капитан бе пожелал да посегне на такъв съвършен човек като Магелан.

Друг осъден в този процес бе Хуан де Картахена, сваленият адмирал. Той помоли за милост, изтъквайки факта, че не е проливал кръв.

— Тъй да бъде — съгласи се Магелан, — няма да бъдете екзекутиран.

Картахена бе изоставен на пустия, негостоприемен бряг, в компанията на един свещеник, който също бе участвувал в заговора.

Енрике бе събудил любопитство при пристигането си в Лисабон — тогава и той самият се учудваше на всичко. После свикна. Въпреки това и той като всички бе изненадан от появата на патагонците. Първият от тези диваци се показа още преди флотилията да вдигне котва от Сан Лука. Като видя испанците, той започна да танцува, сипейки пясък върху главата си.

— Направете като него — нареди Магелан на моряците си. — Изглежда, че е нещо като поздрав.

Генерал-капитанът не се лъжеше — дивакът се сприятели с тях, последваха го и другите. Бяха много едри, облечени с кожи. Испанците гледаха огромните им крака и си казваха: „Патагаос“, оттам и името. Отношенията с диваците щяха да си останат прекрасни, а и Магелан наистина не желаеше да се отнася зле е туземците — поведението му към Енрике беше достатъчно доказателство за това, но той изпълняваше заповед, трябваше да отнесе в Европа човешки образци. Колумб го бе сторил, сега искаха да видят неговите диваци. И тъй патагонците бяха пленени с хитрост: натовариха ги с подаръци така, че да не могат да си движат ръцете, и тогава им сложиха вериги на глезените, убеждавайки ги, че са бижута. Оковани, те виеха от отчаяние, и скоро умряха поради липса на подходяща храна.

Видът и поведението на тези патагонци бяха описани със забележителна за епохата точност от един друг участник в експедицията, който не беше нито испанец, нито португалец, нито малаец. Един ден Карл V бе дал аудиенция на млад италианец, издънка на стара благородническа фамилия от Виченца.