Читать «Магелан непоколебимия» онлайн - страница 2

— Генерал-капитанът е затворен, високомерен и неприятен, но все пак той е моряк — каза Мендоса. — Два пъти е минавал нос Добра надежда. Плавал е в Индия с португалските експедиции и познава по-добре от когото и да било местата, където иска да ни отведе…

— Никой не е отишъл там през този край на Земята — рече Кесада. — Дори и той.

— Магелан е моряк — продължи Картахена, — ала и най-добрият моряк може да се излъже. Кралят на Испания го поддържа, но не забравяйте, че неговият собствен господар го е прогонил преди време.

— Както Хуан II е прогонил Колумб — напомни Мендоса. — Но това се обърна в полза на Испания.

— Какво точно е положението на Магелан спрямо португалската корана? — попита Кесада.

— Официално той е беглец и предател, защото взе испанско поданство — обясни вицеадмиралът. — И все пак всички негови приближени са португалци. Сред екипажите се носи слух, че Магелан е тайно платен от Португалия, за да погуби нашата експедиция.

— Не вярвам — рече Мендоса.

— Нито лък аз — подкрепи го Антонио де Кока.

— Нито пък аз, разбира се — добави Картахена. — Но така мислят моряците. Уверявам ви, че назрява истински метеж. Ние трябва да го предотвратим.

— И какво ще искате от него? — попита Мендоса.

— Адмиралът да обясни. Да ни каже дали вярва още, че ще може да намери проток край този бряг, и какви са проектите му. И при нужда да се съветва с нас — ние сме отговорни за корабите, те са собственост на краля.

— И как ще го принудите да обясни?

— Ето как…

Ясно е, че горният разговор не е бил стенографиран, нито записан на магнетофон. Но това възпроизвеждане съответствува точно на всички известни факти. Думите, поставени тук в устата на актьорите, изразяват накратко онова, което капитаните са си казали.

Докато те тайно съзаклятничат на борда на „Консепсион“, един около четирийсетгодишен мъж: среден на ръст, набит, с тъмни очи и черна прошарена брада, се разхожда в адмиралската кабина на „Тринидад“. Това е Магелан. Той леко понакуцва — спомен от една рана, получена в Мароко. Магелан, може би най-добрият мореплавател на своето време, има и военен опит, придобит по време на десетгодишните походи в Индия и Африка. Три пъти е раняван — и трите пъти в служба на отечеството. На двайсет и четири години в Малака той спаси португалската флота, подушвайки едно предателство, подготвяно от малайците. Тъкмо в края на тази блестяща десетгодишна служба пенсионираният по инвалидност Магелан получи аудиенция при своя владетел. Фернау де Магаляеш, благородник по рождение, имаше право на този разговор. Свел глава пред трона на крал Мануел, той предяви трите си искания.

— Сир, мога ли да получа увеличение на пенсията си?

— Не.

— Сир, бих предпочел да не бездействувам. Макар и ранен, аз мога да ви служа. Не ще ли се намери за мен някоя служба на море или в някое далечно владение?

— Не.

— Има ли нещо против кралят да заема служба в някоя чужда страна?

— Не.

Последното „не“ бе произнесено с оскърбително равнодушие. Рядко историята тъй точно преповтаря една и съща сцена: Хуан II, крал на Португалия, отпраща Христофор Колумб; трийсет и три години по-късно Мануел I, крал на Португалия — отпраща Магелан. В действителност повторението не е абсолютно: съветниците на Хуан II не са имали доверие в Колумб, а Магелан не е имал възможността да изложи поне малка част от грандиозния си проект; той е бил почти прогонен. Защо?