Читать «Любовен прах» онлайн - страница 5

Следващият минувач беше една жена на средна възраст, носеща с последни сили две пазарски чанти — по една във всяка ръка. Спря за момент да си почине, но като видя красавицата, въздъхна и бързо продължи. Все пак не бе случаен факта, че същата вечер дълго стоя пред огледалото, гледайки покритото си с крем лице…

Две минути като жената отмина, близо до пейката се чу потропване на тояга. Появи се старец със протрито туристическо яке и синя раница на гърба си. Хвърли поглед към седящото момиче и едва се сдържа да не хлъцне.

„Ех“, помисли си той, „лудо, младо и жадно за грях. Отпусната поза и тези небрежно кръстосани крака. Изглежда ми тъй познато, не като… Хей, хей, хей, защо ли не с с двадесет години по-млад…“

В дясно от пейката се издигаше голяма топола, едно от тези дървета които много нещастници проклинат в края на всяка пролет. Нейният ствол беше порядъчно дебел и доста време зад него се криеше следващия човек, на когото ще спрем нашето внимание. Това, разбира се, не беше никой друг освен нашия стар приятел Ники Пеев. Но сега младият поет изглеждаше доста по-различно. Главния проблем се крие във факта, че от времето на последната ни среща с него, бяха изминали цели дълги три часа, време достатъчно за един млад поет да направи много неща. Например да се напие.

В името на справедливостта ще трябва да заявим, че Ники съвсем не беше пияница. Точно обратното, той нямаше никакъв опит с концентратите, поради което да се напие му се отдаде съвсем лесно. И ето сега, стоеше подпрян на тополата и фиксираше с поглед красавицата. „Искам те, небе“, промърмори в един момент той и бръкна в джоба си за любовния прах. Изскочи иззад тополата и го разпръсна във въздуха около пейката.

— Здравей — каза Ники.

— Здравей — отговори красавицата.

— Не се познаваме, но щом те видях, тъй крехка и нежна на фона на настъпващата вечер, седяща сама на тази пейка, веднага ми се поиска да ти кажа нещо.

— Е?

— Ти си жената на моя живот!

— Хей, прекрасни приятелю — каза красавицата — искам и аз да ти кажа нещо. Връзката на обувката ти е развързана.

— Ъх, да аз…

Ники се наведе да си оправи обувката, като през това време говореше нещо за любовта и своето либидо в частност. Когато се изправи, красавицата вече я нямаше. Отново провал!

Чак сега Ники забеляза, че от известно време в парка духаше силен вятър. Явно вълшебният прах бе полетял във съвсем друга посока. Може би заради алкохола, може би просто заради своята натура, в един миг Ники почувства провала със всяка частица от своето тяло. Паркът изведнъж замлъкна със своите хаотични звуци, и цялата природа — от слънцето до приближаващия се до него хоризонт, от черните сенки до надвесилите се дървета, всичко застана с главата надолу и започна да повтаря една единствена думичка:

— Неудачник!

* * *

На другата сутрин Мая не дойде на училище. Доста странен факт, като се има предвид, че Мая бе отличничката на класа. Не дойде и следващия ден. На третата сутрин Ники го обхвана тревога. Какво беше облекчението му, когато същия следобед я видя да разкарва из квартала своето малко колело. Когато забеляза Ники, започна да излъчва щастие.