Читать «Любовен прах» онлайн - страница 7

— Господи, Мая…

— Ах, глупчо си ми ти — каза Мая — може би затова те обичам.

Много по-късно, вървяха из парка. Вървяха бавно и усещаха песента на всяка птица, вдъхваха аромата на всяко цвете. Всяко стръкче трева има беше безкрайно интересно, всеки шум на клон им се струваше знамение.

Изведнъж Ники забеляза в дясно от пътеката няколко стръка трева. Същите, които му беше дала циганката.

— Какво е това — рязко попита той.

— Нищо особено — усмихна се тя — обикновен горски папрат.

— Защо се смееш — попита отново тя с леко разтревожен глас.

— Нищо — отговори Ники — просто се сетих колко приятно е понякога, да бъдеш измамен.

Информация за текста

Източник: http://sfbg.us

Свалено от „Моята библиотека“ (http://chitanka.info/text/1250)

Последна редакция: 2006-08-10 20:36:30