Читать «Любовен прах» онлайн - страница 7
Константин Спиров
— Господи, Мая…
— Ах, глупчо си ми ти — каза Мая — може би затова те обичам.
Много по-късно, вървяха из парка. Вървяха бавно и усещаха песента на всяка птица, вдъхваха аромата на всяко цвете. Всяко стръкче трева има беше безкрайно интересно, всеки шум на клон им се струваше знамение.
Изведнъж Ники забеляза в дясно от пътеката няколко стръка трева. Същите, които му беше дала циганката.
— Какво е това — рязко попита той.
— Нищо особено — усмихна се тя — обикновен горски папрат.
— Защо се смееш — попита отново тя с леко разтревожен глас.
— Нищо — отговори Ники — просто се сетих колко приятно е понякога, да бъдеш измамен.
Информация за текста
Източник: http://sfbg.us
Свалено от „Моята библиотека“ (http://chitanka.info/text/1250)
Последна редакция: 2006-08-10 20:36:30