Читать «Лунен ловец» онлайн - страница 191

Сълзите се стичаха по лицето й, без да ги избърше. Линда се втренчи в репортерката свирепо, докато Ерин не сведе поглед. Завъртя се на токове, пъхна длан в протегнатата ръка на Бабс, прегърна с другата Кармине и се облегна на тях, ридаейки. Кармине нежно прегърна жена си, а Бабс се извърна и хвърли на репортерката поглед, който не само можеше да реже камъни, но навярно можеше да превръща хората в камък. След пристигането на Линда разбрах, че Кармине не им беше казал нищо. Тогава не са знаели, че сме живи.

На екрана се възцари неочаквана тишина. Ерин се обади:

— Хм, аз съм Ерин Стюарт от заупокойната служба за Сю Куентин. Анджела?

Видеото изключи. Цялата група седеше замаяна, докато екранът потъмняваше.

Обзе ме ярост и аз й се отдадох. На улицата? На улицата! За бога! Фондацията й дава двеста хиляди годишно. И щяла да гладува? Какво, по дяволите, прави с парите? Гневът на Сю прогори тялото ми като пламък. Възмущение. Болка.

Всичко е наред, опитах се да я успокоя. Имаш пълното право да се ядосваш. Опиши ми как се чувстваш. Опиши ми всичко. Изправих се и отидох в спалнята. Бети ме последва като призрак. Периферното ми зрение отбеляза Джон и останалите, които се присъединиха.

Седнах на леглото и докоснах бузата на Сю. Искриците ставаха все по-осезаеми, докато галех лицето й.

— Събуди се, Сю. Време е за ставане, любима — казах на заспалото й тяло.

Не мога! Не мога да се събудя, Тони. Помогни ми! Не знаех как. Погледнах Бети. Тя търпеливо чакаше да й кажа нещо. Миризмата й бе замаскирана от сладкия дъх на сено, породен от любопитството на останалите в стаята.

— Не може да се събуди. Но е тук — докоснах слепоочието си — и не може да се събуди.

Погледнах към групата за някакви предложения. Карл спеше мъртвопиян до масата в ъгъла. Бе прикрил хъркащата си глава с ръка. Десният му юмрук здраво стискаше гърлото на бутилката с ром, вече празна. От него силно лъхаше на алкохол и пот. По дяволите, Карл! Точно сега ли намери?

Никой не разбираше в какво се състои проблемът. Как да им обясня?

Бети стисна ръката ми. Притегли ме назад.

— Искам да я видя.

Направих й път. Отстъпих на няколко крачки. Линда пристъпи към мен. Положи хладните си длани върху ръката ми. Позволих й. Облегна глава на рамото ми и се загледахме в работата на лекарката. И на двамата със Сю ни беше приятно от допира й.

Бети се надвеси над Сю, докато напълно я закри. Стаята бе необичайно тиха. Странно, в присъствието на толкова хора. Витаеше тържественост. Усетих Сю в съзнанието си. Разтревожена. Нима това бе краят? Ами ако никога повече не се пробуди, ако животът й свърши?

Не смеех да си го помисля.

Над главата на Сю се появи светлина. Винаги можеш да разчиташ, че у лекарите ще се намери медицинско фенерче. Светлината примигна веднъж, после отново. Белите бродирани цветя на възглавницата за миг заблещукаха.