Читать «Лунен ловец» онлайн - страница 189

— Питах се нещо. Тази служба не е ли малко прибързана след обявяването на предполагаемото убийство? Все още не са намерени тела и полицията продължава да се надява, че е възможно някои да са оцелели. Сестра ви може да е още жива.

Бекки се спря. Обърна се и застана срещу камерата. Беше вбесена.

— Гледах материала. Беше пряко попадение. Сестра ми е мъртва! Не го ли разбирате? — Изведнъж се стресна. Пое си дълбоко дъх и добави по-спокойно: — Време е да продължим живота си. Трябва да се съвземем от ужасното събитие. Трябва да мисля за децата си. Животът им предстои. Сузи също би го искала.

Кой ти каза?, отекна разгневен глас в съзнанието ми. Съсредоточих се върху него, задържах го.

Не си отивай! Умолявах. Настоявах. Нареждах.

Не мога да се събудя, Тони! Защо не мога да се събудя? Изчезна.

Погледнах Бети. Гледаше мен, не екрана. Навярно изражението ми издаваше паниката, която ме беше обзела. Почти се получи. По дяволите! Натиснах паузата.

— Пак беше тук.

Единствено Бети разбра какво имам предвид.

— Не се съпротивлявай, Тони — каза тя спокойно. — Не й пречи. Просто гледай касетата. Позволи на Сю да гледа.

Поех си дълбоко дъх и бавно издишах. Отново пуснах видеото.

Лицето на Ерин Стюарт придоби лукаво изражение, когато попита Бекки:

— Ами парите? Сестра ви бе много богата. Ако не се намери тяло, дали някога завещанието на сестра ви ще бъде легализирано?

Ясно. Ето къде била уловката. Няма тяло, няма пари. Бекки стисна устни. Ерин бе засегнала нерв.

— Нашите адвокати ни информираха, че според изискванията на закона трябва да изчакаме седем години преди легализацията.

— Какво мислите за това?

Навря микрофона в лицето й. Беше подушила кръв. Колко ли репортери са Сази? Ще трябва да попитам Боби.

— Без коментар.

Неочаквано микрофонът бе издърпан встрани от тънка, добре поддържана ръка. Познавам този маникюр!

— Господи! — възкликна Линда и скри лицето си с ръце. Миризмата й премина в горещ пустинен повей. — Започва вълнуващата част! Приличам на истинска харпия!

Камерата се премести и предложи пълен план на лицето на Линда. Носеше шапка с широка периферия и воалетка. Роклята не се виждаше, но вероятно беше черна. Макар че с Линда човек никога не може да бъде сигурен.

Бабс утешително я потупа по ръката, докато тя гледаше през разперените си пръсти.

— ’Сичко е н’ред — промълви тя тихо. — ’Пълно си права да се ’досваш.

Линда се обърна към нея и се усмихна. Подуших топлота и загриженост от страна на Бабс. Хляб, захар и мускус.

— Аз пък имам коментар! — каза остро Линда от екрана.

Камерата се придвижи назад, за да покаже трите жени в цял ръст. Ерин заговори:

— Вие сте Линда Леоне, нали? Собственичката на ресторант „Карлин“? Познавахте ли Сю Куентин?

Поне беше се спряла на „Сю“ още първия път, когато я поправиха. Някои репортери никога не схващат намека.

Бекки искаше да си тръгне, но нямаше да се приеме добре. Гледах как погледът й се стрелка напред-назад в търсене на спасение. Въпреки това изглеждаше омагьосана от Линда.

— Да, аз съм Линда Леоне. Да, притежавам „Карлин“ и, да, Сю беше моя много скъпа приятелка.