Читать «Лунен ловец» онлайн

Кати Кламп, С. Т. Адамс

Лунен ловец

Първа глава

Кръчмата на Ник се намира в най-долнопробната част на града. До входната врата води една глуха алея, а задният вход извежда към сляпа уличка, която опира в друга постройка. Явно законът за противопожарната охрана не е бил в сила по времето, когато са строили сградата. Кръчмата на Ник си стои още оттогава. Татко си спомня, че се е отбивал там след работа — на истинска халба бира, почти цял литър, плюс хубаво плато сирене. През четирийсетте двете общо стрували долар. Било достатъчно за обяд за двама или вечеря за един. Вече не предлагат плата сирене. Жалко.

Веднъж заобиколих сградата просто за да видя какво има отзад. Имаше тапицерско ателие. Толкова за задната страна.

Сега повечето сгради около кръчмата на Ник са празни. Всевъзможни шарени графити красят закованите с шперплат прозорци. Бог знае кога за последен път са измели боклука по тротоарите.

Клиентите ме познават като Боб. Това не е истинското ми име. Аз съм от онези, които редовно се навъртат при Ник. Можете да ме определите като бизнесмен, който се занимава с дискретни поръчки. Всякакви хора се нуждаят от услугите ми: представители на висшето общество, на простолюдието, скромни майки от предградията или почтени, богобоязливи мъже. По някое време всички те се подчиняват на низките си инстинкти и се обръщат към мен. Срещам се с тях тук, в кръчмата на Ник, да обсъдим подробностите.

Не съм сводник и не продавам наркотици. Голям риск, малко пари. В кръчмата на Ник с наркотици не се търгува. Ще ти отрежат главата само ако си го помислиш.

Аз съм наемен убиец. Убивам за пари. Ако имате сумата, ще ви свърша работата. Обичам малките кученца, обичам децата, обичам и Коледа, но изобщо не ми пука какво ви се е случило или какви са ви проблемите. Аз съм човекът, на когото се обаждате, когато искате да ви бъде свършена работата както трябва и най-вече да не бъде намесено името ви. Да, наистина съм добър. Трупал съм стаж във Фамилията.

А! Има и още нещо, което трябва да спомена. Аз съм върколак.

Да, знам. Страхотен майтап. Ха-ха-ха! Никога не съм вярвал в „създанията на нощта“, като вампири, върколаци или живи мумии. Те са тема на евтините филми и на романите на Стивън Кинг. Аз обаче не съм от тази категория.

Клиентката ми е пристигнала. Подранила е. Голяма работа. И без това си уговорихме срещата само преди няколко часа. Още дори не съм разпуснал след последната ми работа. Колкото по-бързо свършим, толкова по-добре за мен.

Вратата на бара се отвори и силуетът, който се очерта в рамката, едва не ме накара да се изсмея. Потиснах смеха и се прокашлях. После отново придобих безизразна физиономия. Да кажем нещо за стереотипите. Жената бе облечена в скъп черен костюм с панталон, съвършено неподходящ за тази част на града. Но това, което много ми хареса, бе маскировката: тъмна перука, шалче и огромни кръгли черни слънчеви очила. Гледка от шейсетте години на миналия век. Ами да, направо идеално се вписва в плакатите за разни металурзи и девойчета с велосипеди. Леле!