Читать «Лондонски мостове» онлайн - страница 6

— Ще летите над мишената и ще хвърлите бомбата през люка в товарния отсек. После побягвате така, сякаш са ви подпалили гащите, право напред към океана! Повярвайте ми, „Безмилостната косачка“ няма да остави долу нищо, освен опожарена земя. Сънрайс Вали ще се превърне в един обгорял белег в пустинята. Дори спомен няма да остане от него. Само почакайте.

5.

— Лесно ще стане, джентълмени. И никой няма да пострада. Не и този път.

Макар и отдалечен на повече от хиляда и триста километра, Вълка следеше на живо всичко, което ставаше там, в пустинята. Какъв трясък! На терена в Сънрайс Вали техниците бяха монтирали четири камери, които сега предаваха сигнали до четирите монитора в къщата от предградието Бел Еър на Лос Анджелис, където Вълка бе отседнал. Но само за кратко.

Той следеше внимателно реакциите на жителите, ескортирани сега от военните към очакващите ги камиони. Разделителната способност на кадрите беше превъзходна и селището от каравани се виждаше като на длан. Наблюдателите можеха да различат дори емблемите по ръкавите на войниците:

72-о гвардейско поделение — Невада — Въоръжени сили на Съединените американски щати

Внезапно Вълка се развика оглушително:

— Глупак, смотан боклук! Не прави това! — От гняв едрата му десница започна да стиска яростно черната топка — навик, който се проявяваше само когато беше разтревожен или гневен.

Един от живеещите в пустинята мъже вдигна пушката си и я насочи към войника, изпречил се пред стъпалата на караваната му. Невероятно глупава грешка, която като нищо можеше да му коства живота!

— Глупак такъв! — изрева Вълка в екрана на монитора.

Само миг по-късно мъжът с пушката бе мъртъв, заровил лице в праха, стелещ се в пустинята. Поне една полза имаше от този трагичен инцидент — това улесни значително усилията на войниците да натикат останалите обитатели на Сънрайс Вали във военните камиони. Трябваше да се направи първо това, помисли си Вълка. Само че бяха го пропуснали и ето ти проблем.

Сетне една от ръчно преносимите камери се фокусира върху малкия товарен самолет, който приближи селището и закръжи над него. Гледката бе внушителна. Преносимата камера очевидно се намираше върху някой от товарните военни камиони, които напредваха бързо, за да се озоват извън обхвата на експлозията. Издаваше я потрепването на образа заради друсането.

Картината от тази камера бе черно-бяла, но това й придаваше още по-завладяващо зловещ оттенък. Защо ли черно-бялото винаги ни се струва много по-реалистично?, помисли си Вълка.

В този миг камерата се фокусира върху самолета, планиращ над градчето.

— Ангелите на смъртта — прошепна той. — Възхитителна сцена. Достойна за такъв талантлив режисьор като мен.

Двама мъже от екипажа изтикаха резервоара с авиационното гориво и високооктановия бензин през люка в товарния отсек. После самолетът направи рязък завой наляво, двигателите му изреваха и пилотът издигна машината нагоре тъй бързо, както само той умееше. Това беше задачата му, неговото парче от пъзела. И се справи много добре.