Читать «Лондонски мостове» онлайн - страница 48

Казаха ни, че тялото се намирало на най-горния етаж — третия, така че двамата със Сампсън поехме по стъпалата.

— Отвратителна дупка! — промърмори той.

— Да, знам. Припомних си очарованието им.

— Поне няма да е необходимо да се навираме в проклетия сутерен — добави Сампсън с все същия недоволен тон. — И така, защо си тук? Нещо не схващам твоята роля в това разследване.

— Ами просто защото ми липсваха разходките с теб. Оттогава никой вече не ме нарича Захарче.

— Аха, че феберейците нямат ли си прякори? И така, защо си тук, Захарче?

Сампсън и аз се добрахме до третия етаж. Навсякъде гъмжеше от вашингтонски полицейски униформи. Отново déja vu. Сложих си найлоновите ръкавици. Същото направи и Сампсън. Наистина ми липсваше работата с него. И сега, за добро или за зло, се чувствах като у дома си.

Спряхме пред втората врата вдясно, защото от нея изхвърча забързано един млад чернокож патрулен полицай. Беше притиснал ръка към устата си, а в дланта си стискаше бяла носна кърпа. Не се съмнявах, че следващата секунда щеше да повърне. Да, нещата не се бяха променили.

— Да се надяваме, че няма да оплеска сцената на местопрестъплението — отбеляза Сампсън. — Проклети новобранци!

Влязохме вътре.

— О, боже! — прошепнах аз. Бях се нагледал на десетки подобни сцени, докато работех в отдел „Убийства“, но така и не можах да привикна с тези ужасяващи гледки. Човек не може да забрави лесно подробностите, усещанията, миризмите и отвратителния вкус в устата си. — Той се е обадил първо на нас — обясних на Сампсън. — Затова сега съм тук.

— Кой е той? — попита ме бившият ми колега.

— Ти ми кажи — контрирах го аз.

Приближихме към тялото, което лежеше на дъсчения под. Млада жена, по-скоро тийнейджърка. Дребничка, доста красива. Напълно гола, с изключение на обувката с дебела подметка, която висеше от левия й крак. На десния имаше златна верижка около глезена. Ръцете й бяха завързани отзад на кръста й с някакъв кабел. В устата й бе натикана черна найлонова кесия.

Бях виждал вече подобни убийства, точно от този вид.

— Още една убита проститутка — въздъхна Сампсън. — Патрулните са я забелязали около южната страна на Капитолия. Представяла се е за осемнадесетгодишна, но не е изключено да се окаже по-млада. И така, защо си дошъл тук?

Стори ми се, че гърдите на момичето бяха изрязани чак до ребрата отдолу. Лицето й също бе срязано на няколко места. Пред очите ми сякаш се появи подробен списък на психопатичните поведенчески отклонения — такива, за които не можех да престана да мисля: изразена агресия (да се провери в базата данни), садизъм (да се провери в базата данни), сексуални извращения (да се провери в базата данни), грижливо планиран престъпен замисъл (да се провери в базата данни). Да се провери, да се провери…

— Джон, това е дело на Шейфър Невестулката. Върнал се е във Вашингтон. Но това не е най-лошата вест, макар че адски ми се иска да беше така.