Читать «Лондонски мостове» онлайн - страница 49

40.

И двамата знаехме, че наблизо има един бар, който още трябваше да е отворен. Така че на излизане от сградата на Ню Джърси авеню, където бе извършена тази ужасна касапница, Сампсън и аз се запътихме направо натам за чаша бира. Официално вече бяхме освободени от смяна, но за всеки случай оставих пейджъра си включен. Същото направи и Джон Сампсън. Вътре заварихме само двама окъснели посетители да си допиват джина, та се почувствахме като единствените гости на заведението.

Но и да беше пълно, нямаше значение. Просто ми беше приятно да съм с Джон. Изпитвах нужда да си поговоря с него.

— Сигурен ли си, че е бил Шейфър? — попита ме той, след като барманът остави пред нас двете бири и някакви ядки. Разказах му за смущаващия видеозапис с кадрите от Сънрайс Вали. Но не и за другите заплахи или за искания от Вълка откуп. Нямах право, но това ме тормозеше. Никога не бях лъгал Сампсън, а сега имах чувството, че го правя.

— Той е, няма съмнение.

— Тогава работата излиза доста заплетена — замислено процеди Джон. — А защо му е потрябвало на Невестулката да се връща във Вашингтон? Та ти едва не го залови тук при последния случай.

— Може би именно заради това — заради тръпката и предизвикателството.

— Да-а. А може би ние просто му липсваме. Домъчняло му е за нас, така да се каже. Само че този път не бих го изпуснал. Ще го застрелям още с първия куршум точно между очите.

Отпих от бирата си и побързах да сменя темата:

— А как я карате у дома с Били?

— Как да я караме, като все съм дежурен по нощите… Добре че Били е наясно с моята работа. Още по-добре е, че сега сестра й ни гостува. В момента и двете би трябвало още да спят.

— Но иначе как върви семейният ти живот? Не ти ли пречи присъствието на сестра й?

— Не, Трина ми е симпатична, така че всичко е наред. Може да ти прозвучи смешно, но гостуването й не е никакъв проблем за мен. Защото съм истински щастлив, май че за пръв път в живота си. Все едно че плувам в облаците, човече!

Усмихнах се и отново отпих от бирата си.

— Нали е голяма работа любовта?

— Да, така си е. Някой ден трябва и ти да изпробваш късмета си.

— Е, за това отдавна съм готов — усмихнах се отново аз.

— Наистина ли? Аз пък все се съмнявам.

— Слушай, Джон, има нещо друго, за което ми се искаше да си поговорим.

— Е, мога да се досетя какво е то. Нещо за онези бомбардировки. Както и за последвалото убийство на Томас Уиър. Както и за завръщането на Шейфър в града. — Сампсън ме изгледа в очите. — И така, кое от всички?

— Поверително е, Джон. Те отправиха заплахи към Вашингтон. Всичко е адски сериозно. Бяхме предупредени, че ще последват атаки. Поискаха огромен откуп.

— Който не може да бъде изплатен ли? — попита Сампсън. — Нали Съединените щати не преговарят с терористи…

— Не зная нищо със сигурност по този въпрос. Дори се съмнявам дали въобще някой от шефовете е наясно, с изключение вероятно само на президента. Е, да, може да се каже, че съм вътре в играта, но само по периферията на терена. Както и да е, важното е, че сега и ти знаеш колкото и аз.