Читать «Лондонски мостове» онлайн - страница 46

— Кой знае, може и да се окажеш прав — отвърна Кейла и сви рамене. — После целуна Нана с неподправена сърдечност. — А ти се грижи повече за себе си. И не забравяй за изследванията на кръвта.

— Поне с паметта съм добре.

Когато си замина, Нана ми каза:

— Кейла Коулс е наистина забележителна. И знаеш ли какво, мисля, че единствената причина да идва тук е, за да те види. Може да греша, но си оставам убедена, че е точно така.

— Защо тогава си тръгна веднага след като дойдох? — парирах надеждите й аз.

Нана се намръщи, но не се предаде.

— Защото стоиш като истукан, когато я завариш тук. Държиш се странно. А тя може да се окаже тъкмо подходящата за теб жена. Само не се опитвай да спориш с мен. Кейла те плаши, Алекс, а това може да е добър знак.

Замислих се за това, но не намерих подходящ отговор. Пък и денят беше доста тежък и мозъкът ми не работеше на пълни обороти.

— Сигурна ли си, че се чувстваш добре, Нана? — попитах аз.

— Алекс, аз съм вече на осемдесет и три. Колко добре бих могла да бъда? — въздъхна тя. После ме целуна по бузата и се отправи към спалнята си. — Но и ти самият също не ставаш по-млад — подхвърли закачливо тя, преди да напусне всекидневната.

Едно на нула за теб, Нана, помислих си.

38.

Но не всички бързаха към леглата си тази вечер. В някои квартали нощният живот едва започваше.

Невестулката никога не бе съумявал да обуздава своите така наречени първични желания. Това понякога дори го плашеше, защото очевидно го правеше слаб и уязвим, но същевременно го импулсираше. Пред лицето на опасността адреналинът му рязко се покачваше. Дори повече от всичко друго му помагаше да се чувства по-жизнен. Когато излизаше на лов за хора, той забравяше за останалото и напълно губеше самоконтрол.

Шейфър познаваше отлично Вашингтон от предишната си служба в британското посолство. Способен бе да се ориентира не само в центъра и в изисканите квартали, но дори и в мизерните предградия, тъй като именно там издирваше жертвите си.

И така, тази нощ Невестулката бе излязъл на лов. Отново се чувстваше енергичен и щастлив. Животът му пак бе придобил смисъл. Сега караше черен „Форд Меркюри“. Зави откъм южната страна на Капитолия. По улиците се скитаха само няколко проститутки, понеже наскоро бе започнало да ръми и захладня. Една от тях успя да привлече вниманието му.

На няколко пъти обиколи квартала, като при всеки кръг я оглеждаше жадно, с неприкрита похот. Накрая намали ход тъкмо когато отново стигна до нея. Дребното чернокожо момиче демонстрираше своите прелести недалеч от входа на един моден нощен клуб. Беше облечено само със сребристо бюстие, къса поличка и обувки с дебели подметки.

А най-хубавото в цялата работа бе, че изпълняваше заповедите на Вълка: тази нощ трябваше да излезе на лов из Вашингтон. С други думи просто си вършеше работата.

Младото чернокожо момиче се изпъчи предизвикателно, когато той се наведе над предната седалка на колата, за да поговори с нея през спуснатия преден десен прозорец. Тя навярно си мислеше, че младите й щръкнали от хлада зърна контролираха ситуацията. Срещата отсега се очертава да е доста интересна, каза си той. Тази нощ Шейфър бе с перука, а освен това, като допълнителна предпазна мярка, бе оцветил лицето и ръцете си в черно. В съзнанието му прозвуча припевът на един стар рок: „Името на песента е точно това, което най-ми допада“.