Читать «Логиката си е логика» онлайн - страница 4

— Ще се върна след петнайсет минути, а дотогава все някой ще плати сметката вместо мен — ликуваше той.

— Как ще обясниш отсъствието си?

Азазел се изпъчи с целия си микроръст, като подръпна опашката си.

— Ще им кажа истината: че съм бил повикан на съвещание с едно извънредно глупаво извънгалактическо чудовище, което имало крещяща нужда от моята интелигентност. Какво искаш този път?

Разказах му и за мое най-голямо изумление той се обля в сълзи. Поне от очите му хвърчаха мънички червени капчици. Предположих, че са сълзи. Една попадна в устата ми и имаше ужасен вкус на евтино червено вино. Поне така предполагам, защото никога не съм изпадал дотам, че да пия евтино червено вино.

— Колко тъжно — каза той. — Известен ми е един случай за достойно същество, което непрекъснато бе газено от други, далеч по-недостойни от него. Мисля, че няма нищо по-трагично от това.

— Че кой ли може да е той? Потъпканото същество, имам предвид.

— Моя милост — отвърна той, като се потупа по мъничкия гръден кош, писукайки жално.

— Ти? Не мога да повярвам.

— И аз не мога, но така или иначе е истина. Какво може да прави този твой приятел, което да дава някакви надежди?

— Ами, разказва вицове — или поне се опитва. Но звучат ужасно. Каканиже ги монотонно, непрекъснато ги разводнява, върти се безцелно около същността на вица и все не я казва, докато накрая забравя развръзката. Често съм бил свидетел, когато той започне да разказва виц. Силни и издръжливи иначе мъже започват да плачат истерично със сълзи.

Азазел поклати глава.

— Лошо. Много лошо. Аз пък съм чудесен разказвач на вицове. Апропо, разказвал ли съм ти някога вица за…

— Да — излъгах нагло аз, — но нека се върнем на случая Кръмп.

— Има ли някаква проста техника, с която може да се подобри разказването на вицове?

— Малко словоохотливост и естествено плавност на говора.

— Така. Известна модулация на гласовите струни ще свърши добра работа, ако допуснем, разбира се, че вие, варварите, имате такива неща.

— Представи си, имаме. Освен това, необходимо е умението да се владеят всякакви акценти и диалекти.

— Акценти ли?

— Това е говоренето на нестандартен английски. Чужденци, които не са учили езика като малки деца, а в по-късна възраст, неизменно произнасят гласните неправилно, правят грешки в словореда, обръщат граматиката и прочие.

По мъничкото личице на Азазел пробяга истински ужас.

— Но това е углавно престъпление — каза той.

— Не и в нашия свят — отвърнах аз. — Би трябвало да бъде, но не е.

Азазел поклати тъжно глава.

— Този твой приятел чувал ли е някога тези ужасни грешки, които наричаш акцент?

— Естествено. Всеки, който живее в Ню Йорк, слуша непрекъснато най-различни акценти и диалекти. Всъщност правилен английски като моя човек едва ли може да чуе.

— Аха — каза Азазел. — в такъв случай това е само въпрос на регенериране на паметта, казано най-разбираемо за теб. В действителност се прилага методът на скапосване на паметта.