Читать «Логиката си е логика» онлайн - страница 2

По стечение на различни обстоятелства Идън е най-недостъпният клуб на северноамериканския континент. Той е изпълнен с толкова високомерие и надменност, че дори съществуването му е известно само на членовете и малцина техни гости. Даже аз не знам къде точно се намира, защото винаги са ме водили там с вързани очи, и то във файтон с матови стъкла на прозорците. Единственото, което мога да кажа, е, че известно време преди пристигането в клуба конските копита чаткат по калдъръмена улица.

Никой не може да стане член на Идън, ако корените на родословното му дърво и по двете линии не стигат чак до колониалната епоха. Но важно е не само потеклото. Членовете трябва да имат неопетнена репутация. Джордж Вашингтон бил отлъчен с единодушно гласуване, тъй като било безспорно доказано, че се бунтувал срещу суверенния си господар.

Същите изисквания важат и за гостите, но те не ми пречат да бъда допускан. За разлика от теб аз не съм първо поколение емигранти от Добруджа, Херцеговина или някое друго затънтено място. Потеклото ми е безупречно, тъй като предците ми са шарили по територията на тази страна още от 17-и век. Те до един са се въздържали да слагат грях на душата си, демонстрирайки нелоялност или антиамериканизъм по време на Гражданската и другите войни. Приветствали са безпристрастно и двете страни, когато армиите им марширували покрай тях.

Моят приятел Алистър безкрайно се гордееше с членството си. Безброй пъти ми е казвал (понеже е типичен пример за класически досадник от твой тип, дето постоянно повтаря едно и също): „Джордж, Идън е скелетът на моето тяло, същността на живота ми. Ако имах всичко, което богатството и властта могат да донесат, и нямах Идън, щях да бъда кръгла нула.“

Разбира се, Алистър имаше всичко, което богатството и властта могат да донесат, защото друго изискване за членство в Идън е притежаването на голямо състояние. Ако не за друго, то поне годишните вноски правеха това условие наложително. Но и това, само по себе си, не бе достатъчно. Богатството трябваше да е наследено, а не спечелено. И най-малкото подозрение, че кандидатът се труди за пари, го правеше неприемлив за членство в клуба. Тъй като баща ми поради нехайство бе забравил да ми остави няколко милиона долара, вратите на клуба останаха затворени за мен, макар и никога да не бях падал толкова ниско, че да работя за…

Не казвай „Знам това“, драги! Няма начин да го знаеш.

Естествено, нямаше възражение по това, членовете да увеличават доходите си чрез разни интересни методи. Винаги е имало такива работи като борсови машинации, данъчни измами, оказване на натиск, да не кажа изнудване, и други хитроумни средства, които формират втората природа на богаташите.

Членовете на Идън гледаха много сериозно на този устав. Имаше случаи идънисти да загубят парите си вследствие на непонятни пристъпи на моментна честност. Те предпочитаха бавно да умират от глад, но да не загубят членството си, отколкото да се хванат на работа. Имената им, гравирани на специални плочи в клуба, все още се споменават със сподавени гласове.