Читать «Логиката си е логика» онлайн - страница 5

— Какво всъщност означава това?

— „Скапосвам“ е особено действие за заостряне. Идва от думата „скапос“, която се отнася до зъбите на дирижините, които се хранят със зуми.

— Всичко ми е ясно! И това ще му даде възможност да разказва вицове с акцент?

— Само с тези акценти и диалекти, които е чувал през живота си. В края на краищата възможностите ми не са безгранични.

— Ами тогава започвай да го скапосваш.

След седмица срещнах Алистър Тобаго Кръмп VI на ъгъла на Пето авеню и Петдесет и трета улица. Направо търсих в изражението на лицето му някакви следи от скорошен триумф.

— Алистър — започнах аз, — разказвал ли си напоследък някакви вицове?

— Джордж, никой не би ме слушал. Понякога си мисля, че не разказвам вицове по-добре от средноинтелигентен човек.

— Виж какво ще ти кажа тогава. Ще дойдеш с мен в едно малко заведение, което познавам. Ще те представя комично, а после ти ще се изправиш и ще кажеш нещо — каквото ти дойде на ум.

Уверявам те, драги, че не ми беше лесно да го убедя. Трябваше да приложа цялата сила на магнетичното си обаяние. Накрая все пак победих.

Заведох го в един доста съмнителен вертеп, който случайно знаех. Най-добре ще ти го опиша, като ти кажа, че доста прилича на местата, в които обикновено ме водиш на вечеря.

Случайно познавах съдържателя, което беше голямо улеснение за осъществяването на плана ми. Не бе трудно да го убедя да ми разреши експеримента.

В единадесет часа вечерта, когато гуляят бе в разгара си, аз станах и усмирих публиката благодарение на превъзходството, което обикновено излъчвам. Имаше само единадесет души, но реших, че са достатъчно за начало на експеримента.

— Дами и господа — започнах аз, — сред нас е един джентълмен с голям интелект, майстор на нашия език, с когото, сигурен съм, вие всички с удоволствие ще се запознаете. Неговото име е Алистър Тобаго Кръмп VI. Той е професор по английски в Колумбийския университет и е автор на книгата „Как да говорим перфектно английски“. Професор Кръмп, ще кажете ли няколко думи на събралите се тук интелектуалци? Моля!

Кръмп се изправи на крака. Изглеждаше доста смутен, като изфъфли:

— Чуйтъ мъ, благодъръ фи многу.

Е, драги, чувал съм те да разказваш вицове на нещо, което има претенциите да бъде идиш, но в сравнение с Кръмп можеш направо да минеш за възпитаник на Харвард. Работата е в това, че той приличаше досущ на професор по английски език. Да гледаш това мрачно, генетично изродено лице и в същото време да го чуеш да произнася фраза на чист идиш, бе нещо, което накара всички присъстващи едновременно да загубят и ума, и дума. Такова лучено благоухание изпълни въздуха, когато избухна гръм от смях, стигащ чак до истерия, че въобще не можеш да си представиш.

Лека изненада пробяга по лицето на Кръмп. Той тихо сподели с напевно и красиво шведско произношение, което не бих могъл да възпроизведа, че обикновено не получавал чак толкова бурни овации.

— Няма значение — отвърнах аз. — Продължи да говориш.

Трябваше да изчака смехът да утихне, а то отне няколко минути. След това той започна да разказва вицове на ирландски провинциален акцент, на шотландски гърлен диалект, на кокни, на средноевропейски, испански, гръцки. Но специалитетът му очевидно бе бруклинският диалект — твоят собствен благороден и почти роден език, драги.