Читать «Ловецът на глави» онлайн - страница 30

Виждам, че не си на себе си.

Той се смръщи при този спомен. Знаеше от своите упражнения Чонг Ран, че мислите, които най-много се опитваш да пропъдиш, най-упорито се връщат отново и отново. Най-добрият начин да престанеш да мислиш за нещо, е да го притежаваш напълно и след това да култивираш безразличие.

Преминавайки от по-публичните пространства на апартамента към по-личните, той отиде в кухнята, където проведе кратко жестомимично разискване със своята глуха икономка госпожа Ишимура за вечерното меню. След малък спор най-накрая стигнаха до съгласие за палачинки от сладък картоф, печен октопод и свинско шкембе.

Бяха минали повече от три седмици, откакто повереничката на Пендъргаст Констънс след рязка декларация беше напуснала техния дом на „Ривърсайд Драйв“ № 891, за да заживее със своя малък син в отдалечен манастир в Индия. След заминаването й Пендъргаст бе изпаднал в съвсем нехарактерно емоционално състояние. С течение на времето обаче, докато дните и седмиците отлитаха и гласовете, които звучаха в главата му започнаха да утихват един по един, остана само един – глас, за който знаеше, че е в сърцевината на неговото странно безпокойство.

Можеш ли да ме обичаш така, както аз искам? По начина, както имам нужда да го правиш?

Той отблъсна гласа с неочаквана ярост.

— Ще се справя с това – измърмори под нос.

След като излезе от кухнята, тръгна надолу по коридора към малко, аскетично помещение без прозорци, което много приличаше на монашеска килия. Вътре имаше само нелакирано дървено бюро и стол с права облегалка. След като седна, Пендъргаст отвори единственото чекмедже на бюрото и извади един по един трите предмета вътре, подреждайки ги върху плота: бележник с твърди корици, камея и гребен. Остана известно време седнал, като подред разглеждаше предметите.

А аз… аз те обичам. Обаче ти показа съвсем ясно, че не отвръщаш на моята любов.

Бележникът беше френска изработка, с оранжеви корици от италианска изкуствена кожа и съдържаше празни страници от веленова хартия „Клерфонтен“, идеална за автоматични писалки. Беше от вида, който Констънс беше използвала много през последните десетина години, откакто уважаваният английски доставчик на подвързани с кожа бележници беше пуснал кепенците. Пендъргаст го беше взел от нейния частен апартамент в мазето под мазето на замъка: това беше нейният последен дневник, оставен недовършен заради внезапното й заминаване за Индия.

Още не го беше отварял.

След това се обърна към антикварния гребен от коруба на костенурка и старата елегантна камея в рамка от жълто осемнайсеткаратово злато. Знаеше, че е била издълбана в ценния сардоникс от черупка на охлюв, срещан в Карибско море и Мексиканския залив.

И двата предмета бяха сред притежанията на Констънс, които тя най-много ценеше.

Не мога да остана тук. Като знам онова, което знам, казвайки това, което казах – би било непоносимо да остана да живея под този покрив…

След като вдигна и трите предмета от плота, Пендъргаст излезе от стаята, върна се надолу по коридора и отвори непривлекателната врата към най-личния от своите апартаменти. Зад вратата имаше малко помещение, което завършваше с шоджи – плъзгащ се параван от оризова хартия. А зад него, сред дебелите стени на старата и елегантна жилищна сграда, беше скрита чайна градина, създадена от Пендъргаст по най- точните стандарти.