Читать «Ловецът на глави» онлайн - страница 21

Сега обаче го бяха докопали, и то здравата. Д’Агоста се запита как убиецът е успял да преодолее страхотната охранителна система.

Той поклати глава, закрачи в мрака на декемврийската вечер към входната врата и се качи по стълбите пред нея. Къри я отвори и Д’Агоста влезе във фоайето, оглеждайки наоколо. Къщата си я биваше: пълна с редки антики, картини и персийски килими. Долови слабата миризма на различните химикали и разтвори, използвани от криминалистите. Те вече бяха свършили работата си, така че нямаше нужда да слага обичайните калцуни, боне и манта, за което Д’Агоста беше благодарен, докато вдишваше задушливия въздух, защото металните жалузи на къщата още бяха спуснати.

— Готов ли сте за огледа, сър? – попита Къри.

— Къде е консултантът по сигурността? Трябваше да ме посрещне тук.

От сенките излезе дребен афроамериканец с бяла коса, син костюм и осанка на сериозно достойнство. За него се говореше, че е един от най- добрите специалисти по електронна сигурност в града, и Д’Агоста с изненада установи, че изглежда най-малко на седемдесет.

Той протегна студена ръка:

— Джек Марвин – представи се с дълбок като на проповедник глас.

— Лейтенант Д’Агоста. Кажете ми, господин Марвин, как кучият син е проникнал през тази система за сигурност на стойност един милион?

Марвин се изкиска страховито.

— Много умно. Бихте ли искали да обиколим?

— Разбира се.

Марвин тръгна, крачейки живо надолу по централния коридор, а Д’Агоста и Къри го последваха. Д’Агоста се чудеше защо, по дяволите, Пендъргаст не беше дошъл, след като го помоли. Това беше случай, който щеше да го очарова, и като се има предвид съперничеството между Нюйоркското полицейско управление и ФБР, Д’Агоста си помисли, че прави услуга на агента, като го кани. От друга страна обаче, досега Пендъргаст не беше показал особен интерес към случая – колко неохотно само се бе съгласил да дойде с него при Озмиян.

— Това, което имаме в къщата – каза Марвин, докато ръцете му непрестанно бяха в движение, – е охранителна система „Шарпс & Гънд“. Системата е повече от модерна – тя е най-добрата, която съществува. Предпочитана е от арабските петролни магнати и руските олигарси. – Той направи пауза. – Има двайсет и пет охранителни камери, разпределени из къщата. Ето една – той посочи към един ъгъл на тавана, – там още една, там също, а там е последната. – Пръстът му се движеше бързо. – Всеки сантиметър е покрит.

Той спря и описа кръг с едната ръка, а после с другата като екскурзовод в някой исторически замък. – А тук имаме периметрова охрана и датчици за движение в ъглите – тук, тук и тук.

Жестът му включи и вратата на асансьора и той натисна бутона.

— Сърцето на системата е в усилен шкаф на тавана.

Вратата на асансьора, осеяна с дупки от куршуми, се плъзна настрани и те се натъпкаха в кабината.