Читать «Ловецът на глави» онлайн - страница 165
Дуглас Престон
В този момент светна лампа и той се вторачи в гледка, едновременно необичайна и дълбоко позната: тапицирано кожено кресло с подвижна облегалка, със свободни ремъци за ръцете и краката, а до него въртяща се маса. На масата лежеше специалното оборудване: каучуков предпазител за устата, каучукови пръчки, токи и яки, черна кожена маска, стоманена скоба за врата – всичко това залято от кръг мека жълта светлина. Над всичко се извисяваше каска от неръждаема стомана, блестящ купол, окичен с медни щуцери и къдрави кабели, закачени за разтегателно подвижно рамо.
Озмиян затвори очи в хипнотичен транс, усети как лекарят внимателно отстрани нещо тежко от ръката му, след това тези мили ръце го насочиха към коженото кресло. Той зае мястото си без съпротива и с празно съзнание. Почувства как ремъците и катарамите обхващат китките и глезените му и се стягат. Усети стоманената скоба да щраква около врата му в ключалката на стола, почувства как кожената маска се плъзга върху лицето му. Чу поскръцването на металните шарнири, когато разтегаемата ръка спусна каската върху главата му. Още беше леденостудена, но въпреки това странно успокояваща. Усети как лекарят измъкна нещо от джоба на гърдите му и чу далечно щракване.
64.
Три минути преди таймерът да стигне отметката на двата часа, индикаторът на детонатора, вързан за Винсънт Д’Агоста, смени червената светлина със зелена. Размина му се на косъм и той усети как огромното му облекчение се смесва с раздразнение, че на Пендъргаст му беше трябвало толкова време да убие онова копеле Озмиян. През последните два часа на чакане и напрегнато ослушване беше чул няколко престрелки от огромната болнична сграда на юг, както и шума от драматичното и плашещо рухване на някаква част от нея. Тревогите му се засилиха, когато Пендъргаст не пречука Озмиян през първите десет минути от началото на лова, а рухването на сградата го стресна и накара да се загрижи, защото внушаваше битка с епични размери. Изпита най-големия страх в живота си, докато гледаше как часовниковият механизъм отброява минутите.
Накрая обаче светна зелено, а таймерът спря своя бяг, което означаваше, че Пендъргаст най-накрая беше гръмнал кучия син, взел бе дистанционното и го беше изключил.