Читать «Ловецът на глави» онлайн - страница 155

Освен ако…

Освен ако не промени изцяло играта. Да: да смени играта на шах с… игра на зарове. Игра на късмета.

Спомни си как докато се приближаваше към Постройка 93, видя че западното крило е отчасти изгоряло и нестабилно. Това беше подходящата обстановка, която предлагаше търсената от него непредсказуемост.

Той се озова в голямо помещение, където спря, за да си поеме дъх и да обмисли следващия си ход. Намираше се някъде в задната част на болницата и отново на първия етаж. Докато оглеждаше, осъзна, че се намира в зала за занимания с изкуства и занаяти. Дългите пластмасови маси бяха осеяни с недовършени проекти, опустошени от времето и плъховете. Пендъргаст бързо огледа помещението за нещо полезно. На малък тъкачен стан гниеше изтъканото: на коркова подложка бяха закачени детски акварели. Върху масата лежаха сбръчкани парчета глина в странни форми, останали недовършени. На другата маса лежаха пластмасови игли за плетене с недовършени шалове. В далечния край на помещението столове бяха подредени в полукръг пред масивен телевизионен апарат от 50-те години на миналия век. Кинескопът му беше разбит и се търкаляше на парчета по пода.

Пендъргаст прибра няколко недовършени шала, издърпа иглите за плетене от тях и ги нави около краката си. Когато продължи, установи, че има подобрение в следите, които оставя: все още бяха видими, макар и бледи, но сега бяха по-трудно различими сред тези, оставени от другите посетители, когато са идвали и са си отивали оттук. Въпреки това не си правеше илюзии: Озмиян сигурно можеше да следва и тези дири, обаче щеше да му се наложи повече да внимава. А това щеше да спечели още малко време на Пендъргаст.

Сега се насочи на запад към съсипаното крило, като се опитваше да стъпва колкото може по-леко. Докато отминаваше помещение след помещение, коридор след коридор, завой след завой, започна да усеща парливата миризма на стар пожар. И тогава, след като отмина една кухня, стигна до коридор, който определено водеше в изгорялото крило.

Сега се намираше достатъчно далеч от Озмиян, за да посмее да светне фенерчето. Насочи лъча към почернялата вътрешност.

Онова, което видя, го накара да се замисли. Стените бяха наклонени и напукани, някои рухнали отчасти. Таваните бяха пропаднали, изсипвайки купчини овъглени дървени греди и натрошени бетонни колони със зъбеща се от вътрешността им изкривена арматура. А това беше само първият етаж! Отгоре имаше струпани още девет, които едва се крепяха на тези нестабилни стени. Докато оглеждаше повредите, осъзна, че пожарът не беше отдавнашен. Вероятно беше избухнал миналата година.

Ръчен надпис, изписан със сребърен маркер върху почерняло парче шперплат, беше закован върху една странична стена:

Поздрав, колеги пълзачи!

Слушайте, хора: ако смятате, че проучването на крило „Д“ предлага неповторимо предизвикателство, помислете отново. Това място е истински опасно. Ако някой бъде убит тук вътре, това ще се отрази на достъпа на всички нас. Така че, моля ви, не го правете.

Наслаждавайте се на останалата част от Постройка 93, но стойте далече от крило „Д“. Не забравяйте важните слова на най-големия от всички пълзачи:

„О, вий, прекрачващи тоз праг, надежда всяка тука оставете“.