Читать «Ловецът на глави» онлайн - страница 154

— Опаа, не улучих.

Той не видя никаква реакция в очите на агента.

— Да ви дам ли още една преднина от десет минути, или да приключа всичко тук и сега?

Той зачака, но Пендъргаст не отговори.

— Добре, аз съм спортсмен. Ще ви дам още десет минути. Много ви моля обаче да се опитате да използвате малко повече ума си. – Погледна си часовника. – Остават един час и трийсет и пет минути от времето за лов. – Той махна с дулото на оръжието си към лежащия на пода сред боклуците „Лес Беър“ на Пендъргаст. – Хайде, вдигнете го, но само с два пръста! И вървете. Аз ще изчакам тук десет минути, за да ви осигуря нова преднина.

Плячката се наведе и протегна ръка за пистолета.

— Кротко. Не си мислете, че можете да произведете изстрел, преди да съм ви пръснал главата.

Пендъргаст вдигна пистолета с два пръста и го пъхна под колана на панталона си.

Озмиян извади ключ от джоба си и му го показа.

— Използвах част от принудителното бездействие, докато вие бяхте на перваза, и потърсих ключ за тези помещения в бюрото на дежурния. – С насочен пистолет срещу Пендъргаст, той отключи вратата и я бутна да се отвори, после запрати ключа през прозореца в нощта. – Ето, отново сме равни. Никакви предимства. А сега вървете. Имате десет минути.

Пендъргаст излезе тихо от стаята. На вратата се спря и за кратко впи очи в тези на Озмиян. За изненада на магната пораженческият поглед в тях беше изчезнал и на негово място имаше нещо дори по-лошо: нещо като житейско отчаяние… или просто си въобразяваше? После агентът изчезна.

Озмиян зачака, използвайки десетминутната пауза, за да съсредоточи мислите си и да се опита да отгатне къде ще отиде сега Пендъргаст и какво ще направи. Беше сигурен, че този път плячката му няма да пропилее скъпоценната си десетминутна преднина, за да наблюдава предполагаемо място, откъдето той би трябвало да излезе. Дали щеше да го поведе в бързо преследване из сградата, или да опита да си замете следите? Или пък да заложи друг капан? Озмиян не беше сигурен какъв ще е следващият ход на агента. Животните, намиращи се под натиска на преследване отблизо, често се държаха непредсказуемо. Беше сигурен единствено в това, че Пендъргаст ще опита да преобърне играта, да промени методите си, и тази мисъл предизвика у него тръпка на очакване.

Пендъргаст се втурна по коридора и се хвърли надолу по стълбището с намерение да се отдалечи колкото може повече от Озмиян. Можеше да тича по-бързо, отколкото Озмиян да го проследява, така че ключът беше да си осигури дълга следа и така да спечели още време. Изхвръкна от стълбището и побягна по тъмните коридори, нагоре по стълбища и отново надолу, от етаж на етаж, създавайки за своя противник дълга, случайна и объркана като лабиринт диря.

Докато тичаше, опита да потисне нехарактерно за него чувство на отчаяние. Макар да беше очаквал тази втора възможност, досега неговият противник два пъти го бе надхитрил. Беше събрал психологически прозрения за него, но как да ги използва в своя полза? Осъзна основната си грешка – че се опитва да играе играта на Озмиян и да го победи в нея. И че може да го надхитри. Играеше шах с гросмайстор и сега му стана ясно – след половин игра и загуба на повечето фигури – че със сигурност ще изгуби.