Читать «Ловецът на глави» онлайн - страница 152

— Пендъргаст, очаквах нещо повече от вас. Какво разочарование. – Озмиян насочи пистолета към главата му и когато Пендъргаст видя как пръстът му започна да обира мекия спусък, внезапно осъзна, че е сбъркал: убиецът нямаше да му даде втора възможност. Когато затвори очи и се приготви за гърмежа и последващото забвение, в съзнанието му напълно неочаквано изскочи един образ – лицето на Констънс – точно преди горещата експлозия на изстрела.

58.

Марсдън Суоп гледаше със страстно, благосклонно състрадание, изпитвайки почти бащинска любов, говорещата, пеещата и скандираща тълпа, която го заобикаляше.

Макар че не можеше да спре да изпитва леко разочарование заради действителния брой вярващи, които бяха дошли на Голямата морава. В мрака не можеше да се каже колко са, но със сигурност не бяха безбройните хиляди, на които се беше надявал. Може би това трябваше да се очаква. Мнозина бяха отпаднали по пътя като богатия човек, който искал да следва Исус, но си тръгнал натъжен, когато той му казал, че първо трябва да раздаде всичко, което притежава.

Имаше обаче друг проблем. Кладата беше пораснала толкова бързо и с толкова много негорими предмети, че задуши огъня, който трябваше да ги погълне. Суоп беше изчерпал запаса си от керосин и сега огромната купчина просто тлееше, изпращайки кълба вонящ черен пушек към небето. Той изпрати един от своите ученици – не, това беше погрешно – един от своите братя, да донесе още гориво и се надяваше скоро да се върне.

Сега тълпата зад гърба му беше започнала да се люлее леко насам-натам, докато пееше „Мир в долината“ с ниски, сериозни гласове. Суоп се включи с радост в сърцето.

Единственото, което наистина го изненада, беше отсъствието на полицията. Вярно, лумналите в началото пламъци бяха угаснали, но дори тогава струпването на толкова голяма тълпа на Голямата морава късно през нощта, и то без разрешение, със сигурност щеше да привлече вниманието им. Въпреки това нямаше и следа от тях. Странно, но това сякаш разочарова Суоп, защото имаше намерението да се опълчи срещу силите на щата и да предотврати – ако се наложеше, и с цената на своя собствен живот – разрушаването на кладата. Част от него копнееше за мъченичество като това на неговия герой Савонарола.

В единия край започна някаква блъсканица и след малко една жена започна да се приближава през тълпата. Беше на трийсетина и няколко години, привлекателна, носеше обикновено пухено яке и джинси, а в едната си ръка стискаше нещо, което блестеше като злато. Жената вдигна предмета, сякаш се готвеше да го метне на купчината, след което се обърна към Суоп:

– Вие ли сте Страстният поклонник?

През последните час и половина хората се бяха приближавали, за да му стиснат ръка, да го прегърнат и през сълзи да му благодарят за неговото откровение. Това се беше оказало най-смиряващото преживяване в неговия живот.

Той кимна сериозно.

– Да, аз съм поклонникът.

Жената го гледа известно време, изпълнена с възхищение, после протегна ръка, за да стисне неговата. Когато го направи, отвори длан, за да открие не златното бижу или часовник, които Суоп беше очаквал, а златото на полицейска значка. В този момент тя сграбчи китката му с другата си ръка и той усети студена стомана да я обгръща.