Читать «Ловецът на глави» онлайн - страница 150

Обаче не се случи нищо. Бутна вратата да се отвори, като продължаваше да внимава да стои встрани, и тогава с едно-единствено яростно движение, стиснал готов за стрелба пистолет, се втурна в помещението, покривайки го с оръжието, като пресичаше по диагонал малкото пространство. Беше празно, като се изключат леглото с матрак, шкафът и парцаливото мече, което лежеше на пода. Стъклото на прозореца липсваше, а през отворената рамка нахлуваха лунната светлина и леденият вятър. Мрачният пейзаж навън се простираше чак до далечната вода на устието Лонг Айлънд Саунд.

Той огледа пода и видя, че следите на Пендъргаст изчезват в банята. Вратата беше затворена, но не и заключена.

Неговата подобна на килия стая беше същата като тази. Банята й имаше прозорец, ала твърде малък, за да може човек да се промъкне през него. Така че ако Пендъргаст беше влязъл там, сега се намираше в капан. Той огледа отново пода. Ясно се виждаше, че следите влизат вътре, но нямаше оставени на излизане.

Озмиян се усмихна и вдигна пистолета.

57.

Леден вятър стенеше и съскаше около ъгъла на сградата, където Пендъргаст се беше свил на външния перваз с десет етажа празно пространство под него. Стърчащият тухлен край на зидарията с десетсантиметровия си перваз предоставяше несигурна опора за краката. Стиснал своя „Лес Беър“, сочещ надолу, и опрял рамене във фасадата, той се готвеше да поеме отката от изстрела, когато Озмиян покаже глава от прозореца, за да провери дали е избягал оттам, когато установи, че не се крие в банята.

Пендъргаст беше развил заблудата, докъдето можеше. Наистина излезе през прозореца, като първо скочи от вътрешността на банята върху леглото, затваряйки вратата с една ръка. Оттам скочи на външния перваз, за да не оставя следи. Надяваше се, че Озмиян накрая ще предположи, че е отвън на перваза. След това обаче се беше изкатерил по декоративната тухлена зидария до десетия етаж, заемайки неочаквана позиция. Озмиян щеше да очаква да е или вляво, или вдясно на перваза пред прозореца на деветия етаж, а не един по-нагоре. Поне така се надяваше. Предприемачът щеше да очаква засада… но от грешната посока. Въпреки това, докато още обмисляше плана, Пендъргаст трябваше да признае, че досега Озмиян го беше надиграл в играта на обратна, двойно обратна и двойно двойно обратна психология.

Той чакаше. Продължаваше да чака, но Озмиян не се показа.

Кацнал на перваза и изложен на пристъпите на ледения вятър, Пендъргаст разбра, че е направил друга погрешна преценка. Противникът му отново не беше реагирал както очакваше. Или отново бе надхитрен, или Озмиян беше зает с някаква своя собствена стратегия. Може би за първи път в живота си Пендъргаст се почувства обезпокоен и в безизходица. Нищо от направеното досега от него не беше проработило. Беше като в някакъв кошмар: колкото и да се мъчеше, не можеше да накара краката си да се движат достатъчно бързо. А сега беше направил от себе си съвършена мишена, присвит тук на перваза. Трябваше колкото може по-бързо да се върне вътре в сградата.