Читать «Ловецът на глави» онлайн - страница 149

На деветия етаж другият кратък оглед потвърди онова, което вече беше предвидил: плячката беше оставила стълбището и бе поела надолу по дългия коридор, който водеше към източното крило.

Той поспря на стълбищната площадка, за да успокои дишането си и да се ослуша. Тук горе духаше студен вятър, който стенеше около сградата, прибавяйки слой звуци, прикриващи по-недоловимите шумове от придвижването. Примъкна се до разбития вход, водещ към коридора.

Там метална врата висеше килната на една страна върху ръждясалите си панти и Озмиян надникна в отвора между нея и рамката, откъдето можеше да погледне надолу по коридора. Главната врата за предотвратяване на бягства, която затваряше крилото, заключвайки болните за през нощта, отдавна беше разбита от градските археолози и лежеше потрошена на пода. Бледи лунни лъчи се процеждаха в коридора и осигуряваха достатъчно светлина, за да се вижда. Коридорът се простираше по дължината на източното крило, свършвайки пред далечен прозорец, който гротескно рамкираше изсъхналото стъбло на растение в саксия. Изгнил парцал от някогашно перде плющеше напред-назад, наподобявайки бяла махаща ръка. От двете страни на коридора имаше врати, водещи в малки заключващи се спални, които си спомняше толкова добре. Те не бяха нещо повече от затворнически килии със свои собствени шкафове и бани. Спомняше си, че собствената му килия беше тапицирана. Подплънките бяха покрита с мръсотията, сополите и сълзите на предишните обитатели.

Той бързо потисна този нов пристъп от спомени.

Движейки се безшумно и много предпазливо – в случай че плячката му е заложила друга засада – Озмиян се вмъкна в сенките и се придвижи в сенчестата страна на коридора, обърнал гръб на стената. Светна за част от секундата, за да огледа пода, където веднага различи пресните следи на плячката сред останалите, насочили се към далечния край на крилото. Пендъргаст беше зарязал обувките, за да стъпва по-тихо, както бе направил и Озмиян.

С пистолет в ръката и гръб към стената, той продължи преследването. Към края на коридора видя следите на Пендъргаст да завиват към едно от помещенията. Вратата беше затворена. Забележително беше, че е успял да го направи, без да вдигне шум.

Интересно. Агентът не беше направил каквото и да е усилие да прикрие следите си, макар да знаеше, че Озмиян го преследва. Това означаваше, че Пендъргаст вероятно има някакъв план – сигурно друга засада, където следите трябваше да отведат Озмиян. Каква засада обаче? Вероятно такава, която дори да се провалеше, щеше да обърне нещата в негова полза и той от преследван да се окаже преследвач.

Озмиян спря пред затворената врата, след това направи крачка назад. Изработена от метал, вратата беше създадена, за да издържи и най- яростното нападение на някой луд, но сега пантите бяха ръждясали и счупени, а винтовете бяха изскочили от металното си покритие. Знаеше, че човек не може да заключи тези врати отвътре, а само отвън.

Хвана дръжката, като внимаваше да е извън огневата линия, и я завъртя, очаквайки отвътре да последва залп от изстрели.