Читать «Ловецът на глави» онлайн - страница 147

Пендъргаст неочаквано взе решение да заеме командните височини, като се качи по стълбите. Без съмнение Озмиян щеше да очаква подобен ход. Веднъж вече го беше надцакал. Въпреки това важното беше да се сдобие с физическо предимство, а това означаваше да се качи горе. Трябваше да действа бързо, за да увеличи разстоянието между себе си и предприемача. Веднъж горе, можеше да се върне, да заобиколи и с малко късмет да се озове зад своя преследвач, превръщайки се той самият в такъв.

Всички тези мисли профучаха през главата му в разстояние на не повече от десет секунди.

Сграда като тази имаше множество стълбища – в центъра и в крилата. Пендъргаст се плъзна иззад колоната, прекоси трапезарията и щом се увери, че е чисто, пое надолу по един коридор, навлизайки дълбоко в източното крило на болницата. Докато тичаше по тъмния коридор, чуваше как парченцата боя под краката му хрущят. В края на коридора зад двойна врата, едното крило на която беше откачено и облегнато на стената, се виждаше стълбището, което се беше надявал да намери. Пендъргаст се приведе в пространството зад вратите – стълбището нямаше прозорци и беше тъмно като в рог – и спря, за да се ослуша. Почти очакваше да чуе стъпките на своя преследвач, но дори неговият остър слух нищо не долови. Усещаше обаче, че със сигурност е преследван, и то от майстор в занаята. Хвана се за стоманеното перило на стълбището и започна да изкачва по две стъпала наведнъж в ледената, черна като рог воняща тъмнина.

56.

В тъмнината Озмиян чакаше в подножието на стълбището и слушаше едва доловимите стъпки на своята плячка, докато тя се качваше, като отброяваше всяко стъпало. Изглежда агентът взимаше по две стъпала наведнъж, което личеше от лекото забавяне на звука от стъпките му. Без съмнение се беше насочил към командна височина, мъдро, макар и лесно предсказуемо решение.

Влизането след толкова години в Постройка 93 беше предизвикало у Озмиян учудващо силна емоционална реакция. Макар спомените за това време да бяха избледнели до точката на безвъзвратно изчезване, когато за пръв път влезе в старата трапезария, откри, че основната миризма на мястото още се усещаше. Това предизвика неочакван поток от спомени от онзи ужасен период в неговия живот. Потокът беше толкова силен – садистичните помощници, буйстващите пациенти, усмихващите се психиатри лъжци, че залитна – миналото нахлу ужасно в настоящето. Само за момент обаче. С грубо усилие на волята той прогони спомените обратно в бункера на паметта и насочи вниманието си отново към преследването. Това преживяване му беше осигурило неочаквано прозрение. Беше избрал това място като един вид екзорсизъм, начин да прогони призраците от онова време веднъж и завинаги.