Читать «Ловецът» онлайн - страница 17

— Няма да ви отнемам много време — каза той. — Господин Валдез, управителят, спомена, че вие и госпожица Уебстър сте били приятелки.

— Да, познавахме се — отговори Рашана. — Може да се каже, че бяхме приятелки. Тя беше една от клиентките ми, но наистина се разбирахме много добре. Просто не мога да повярвам, че се е самоубила.

— Кога я видяхте за последно?

— Преди три дни, в понеделник следобед. Дойде тук за пълна процедура — прическа, маникюр и педикюр. Каза ми, че вероятно ще има нов клиент — някакъв доста богат господин, с когото щяла да се срещне във вторник, затова искаше да изглежда възможно най-добре. Няма никаква логика в това да се е самоубила.

Хънтър си записа нещо.

— Изглеждаше ли ви депресирана? — попита той.

— Депресирана? — Рашана въздъхна. — Ни най-малко! Знам, че понякога изпадаше в депресия без видима причина. Каза ми, че страда от биполярно разстройство, но този понеделник не беше един от онези дни.

— Знаете ли дали е била притеснена или изплашена от нещо… или някого?

Жената се замисли за миг и започна да щипе долната си устна, докато очевидно обмисляше нещо.

— Беше малко притеснена заради бившето си гадже — отговори накрая тя. — Загубеняк, който не става за нищо.

— Бивше гадже? — Това е интересно. — помисли си Хънтър. — Защо се тревожеше заради него?

— Ами… Тя заряза този задник преди около две седмици, точно след деня на Свети Валентин. И постъпи съвсем правилно, ако питате мен.

— Каза ли ви госпожица Уебстър какво се е случило?

— Разбира се. — Рашана скръсти ръце върху гърдите си. — Една вечер били излезли и той се напил… Отново. Очевидно е от онези мъже, на които алкохолът не им понася, нали разбирате какво искам да кажа? Напива се прекалено много и след това започва да се държи гадно с всички наоколо. Хелън ми каза, че били в коктейлбар някъде в Лонг Бийч. Тя си говорела с един стар приятел — мъж. Е, Джейк изпил един коктейл в повече и това било. Бутнал човека на земята и извлякъл Хелън навън от бара като някой неандерталец. Нарекъл я „за нищо не ставаща курва“, „мръсна кучка“ и дори по-лоши неща. — Жената поклати глава отвратена.

— Знаете ли дали това се е случвало и преди?

— Случвало се е — кимна тя. — Точно преди Свети Валентин. Разбирате ли, те не излизаха от дълго време, и както сам знаете, в началото всички се държат по възможно най-добрия начин.

— Фазата на „медения месец“.

— Точно така — съгласи се Рашана, — а ние жените знаем, че тази фаза продължава около три месеца, преди човек да започне да показва истинското си лице. А да ви кажа честно, истинското лице на Джейк беше наистина отвратително. Няма значение, защото след онзи ден в Лонг Бийч, Хелън заряза този задник.

Детективът си записа още нещо.

— Споменахте, че се е тревожела заради него?

— Ами, да. След като го заряза, онзи не престана да й се обажда. Каза ми, че й звънял по четири-пет пъти на ден, за да й се извинява, че за действията му онази вечер бил виновен алкохолът, а не той… Нали знаете, все същите глупости. Но Хелън не отстъпи. И постъпи правилно. Нито един мъж не заслужава да се примиряваш заради него с подобни простотии. — Рашана направи кисела гримаса. — Но това, което тревожеше Хелън, беше, че му бе дала ключове за апартамента си. — Хънтър си записа и това. — Казах й да си смени ключалките — продължи Рашана.