Читать «Ловецът» онлайн - страница 14

— По кое време?

— Според госпожа Пиърз било много късно, след десет вечерта.

— Убедена ли е в това?

— Толкова убедена, колкото може да бъде. Каза, че вече си била легнала, а тя винаги си ляга в десет часа. — Травис присви рамене и направи гримаса.

— Може ли да е било от телевизора? — попита Хънтър.

— Попитах я и тя каза, че не е било от него. Разпознала гласа на Хелън Уебстър. Имало и още някой с нея — мъж.

— Звуци от секс?

— Попитах я и това, и отговорът й отново беше „не“. Каза, че виковете били доста гневни и от двете страни.

— Добре. Какво разбрахте от 2811? — попита Хънтър. — Някой чул ли е нещо?

— В момента този апартамент е празен. Според госпожа Пиърз е свободен от известно време — обясни полицаят.

Хънтър кимна.

— Още нещо?

— Да, но може би не е от значение.

— Слушам ви.

— Господин Грант от апартамент 2808 каза, че е видял висок мъж да напуска този етаж късно вечерта в понеделник; същата вечер, когато госпожа Пиърз е чула гневните крясъци.

— По кое време?

— Около дванадесет и четвърт. Господин Грант, който изглежда като професионален културист, се връщал у дома си, след като бил изпратил приятелката си до тях. Когато вратите на асансьора се отворили на този етаж, въпросният мъж почти се блъснал в него. Господин Грант сподели, че който и да е бил този човек, е бързал и е изглеждал нервен.

— Би ли го разпознал, ако му бъде показана снимка? — попита Хънтър.

— Каза, че вероятно би го разпознал.

— Добра работа, полицай.

На вратата се почука.

Детективът отвори. На входа стоеше нисък, закръглен човек с мустаци a la bandido и пригладена назад черна коса, прошарена от сиви кичури. През ума на Хънтър премина мисълта, че ако мъжът носеше сомбреро, би приличал на професионален мариачи.

— Детектив — полицай Травис представи мъжа като се присъедини към Хънтър на вратата, — това е господин Валдез, управителят на сградата.

Господинът протегна ръка:

— Мигел Валдез — представи се той.

Хънтър направи същото.

— Благодаря ви, че дойдохте, господин Валдез. Ще имате ли нещо против да ви задам няколко въпроса?

— Моля, наричайте ме Мигел.

— Добре, Мигел. Познавахте ли добре госпожица Уебстър?

Мъжът заклати глава напред-назад.

— Не много добре — отговори той. — Знам само, че беше интериорен дизайнер. Много красива и много мила — винаги любезна. Тя казваше „здравейте“ всеки път, когато видеше съпругата ми или мен. И винаги се интересуваше как е нашето малко момиченце. Дъщеричката ни е на пет, нали разбирате. Току-що започна да ходи на детска градина.

— Поздравления — каза Хънтър, усмихвайки се сърдечно.

— Благодаря ви. Това е всичко, което знам за госпожица Уебстър — добави Мигел. — Тази сграда има тридесет и пет етажа, с по двадесет и четири апартамента на всеки от тях. Страшно много хора, нали разбирате? И всички са много заети, тичат наоколо, за да отидат някъде или да свършат нещо. — Той присви рамене. — Включително и аз. Непрекъснато има нещо, което трябва да бъде поправено или почистено, или сменено, или нещо друго. Когато срещна някой от живущите във фоайето или се засечем в асансьора, или някъде другаде, разговорите ни винаги са кратки. Нали разбирате? — Хънтър кимна. — Но би било добре да говорите с Рашана Люис — добави Мигел. — Тя живее в апартамент 1514 на петнадесетия етаж. Козметичка е и двете с госпожица Уебстър бяха приятелки. Рашана има много клиенти тук, в сградата, включително съпругата ми, и знам, че госпожица Уебстър също е била една от тях.