Читать «Ловецът» онлайн - страница 13

— Знам, че цветът и еластичността на кожата й са се променили напълно — намеси се Хънтър, — което прави откриването на белези и синини много по-трудно, но мислите ли, че все пак бихте могли да разпознаете белези от душене или връзване — нещо, което да потвърди, че се е задушила, преди да умре.

Мат, по-ниският от двамата следователи, кимна.

— Възможно е, ако използваме ултравиолетова светлина. Мъртва е най-много от три дни, разлагането все още не е започнало. Сигурен съм, знаете, че смъртта прекъсва процесите на естествено оздравяване, така че, ако по тялото й е имало каквито и да било синини, когато е починала, те са все още там. Дори и с промяната на цвета на кожата, високоспектърната ултравиолетова светлина ще може да ги открие.

Той извади ръчна, работеща с батерии, ултравиолетова лампа от куфара си, включи я, настрои я за работа при по-голяма дължина на вълната и започна да изучава врата на жертвата. След няколко секунди вдигна главата й от леглото, и докато Кийт придържаше косата й нагоре, Мат освети тила й.

Хънтър чакаше търпеливо.

— Ето тук — най-после каза следователят.

— Намерихте ли нещо? — попита детективът, чувствайки тръпки на вълнение да преминават по цялото му тяло.

Мат кимна.

— Ето, нека ви покажа.

Хънтър се приближи.

— Виждате ли този дълъг, по-тъмен белег тук? — Криминалистът посочи едно място върху тила на жертвата.

— Да, виждам го — отговори детективът.

— Добре. Причинен е от нещо или някой, който е приложил силен натиск върху задната част на врата. — Мат положи главата обратно, като я остави върху леглото в предишната й позиция. — И точно тук — продължи той, като сочеше едно петно на шията, точно където би била Адамовата ябълка, ако жертвата бе мъж, — има още един белег. — Формата му бе овална, а размерът — много по-малък, около сантиметър и половина в диаметър.

Хънтър вече бе отбелязал двете синини в съзнанието си. Тази в предната част на шията вероятно бе от палец, а по-дългата на тила — от останалите четири пръста на ръката на нападателя. Докато я е задушавал, извършителят е държал пръстите си събрани заедно, вместо да ги разтвори широко.

— Още сега мога да ви кажа — допълни Кийт, — че който и да я е душил, има доста големи ръце. Използвал е само едната си длан. Нищо не показва да е използвал и двете.

Хънтър кимна.

— Но тя не е умряла от задушаването — добави Мат.

— Да, знам — отговори детективът, — но то определено е довело до загуба на съзнание.

— Без съмнение — съгласи се следователят. — Всичко, което е било необходимо, е натиск с точната сила за няколко секунди и тя е заспала на минутата.

Хънтър остави експертите да продължат с огледа на спалнята и се върна във всекидневната. Няколко минути по-късно Травис се върна.

— Нещо от разпитите от врата на врата? — попита детективът.

Полицаят извади бележника си и го прелисти:

— Така… Този апартамент се намира между апартаменти 2811 и 2815. Съседката от 2815, госпожа Пиърз, си спомни, че е чула викове, идващи от тук, преди три дни. Каза, че стените в сградата са прекалено тънки.