Читать «Лимони на масата» онлайн - страница 92

Той ме погледна с онези ясни сиво-сини очи, не укорително, но втренчено. Ако някой трябваше да се изчерви, това бях аз.

— Наистина не е твоя работа, Крис. Но щом като питаш, отговорът е „Да“.

— И?… — Не можех да продължа. Баща ми не беше приятел на средна възраст, хлътнал по млада красавица; той беше моят осемдесет и една годишен родител, който след близо петдесетгодишен брак напускаше дома си заради жена, преполовила шейсетте. Страхувах се дори да формулирам въпроса.

— Но… защо сега? Искам да кажа, след като продължава толкова години?

— Колко години?

— Годините, през които уж си ходил да играеш билярд.

— През повечето време се отбивах в клуба. Казвах билярд, за да не усложнявам нещата. Понякога просто си седях в колата. Гледах полето. Не, Елси е… от скоро.

По-късно отидох при майка ми да бърша съдовете. Докато ми подаваше един капак от огнеупорно стъкло, тя каза:

— Предполагам, че пие онова нещо.

— Кое нещо?

— Знаеш. Онова нещо. — Оставих капака и протегнах ръка да поема една чинийка. — Пише го във вестниците. Звучи като Ниагара.

— Аха. — Една от лесните думи в кръстословиците.

— Казват, че старците в цяла Америка заприличали на отвързани жребци. — Помъчих се да не си представям баща си като отвързан жребец. — Всички мъже са глупаци, Крис, и с всяка година все повече оглупяват. Кой ме караше да се омъжвам?

После, докато бях в банята, отворих огледалната вратичка на шкафчето в ъгъла и надникнах вътре. Крем за хемороиди, шампоан за изтощена коса, пакетче памук, медна гривна против артрит, поръчана по каталог… Не ставай смешен. Не тук, не и сега, не и баща ти.

Отначало си помислих: той е просто поредният случай, още един мъж, заслепен от егоизма, новото, секса. Заради възрастта му изглежда по-различно, но всъщност не е. Колко посредствено, банално, долнопробно.

После си помислих: какво всъщност знам аз? Защо решавам, че моите родители вече не правят — не са правили — секс? Те продължаваха да спят в едно легло, докато това не се случи. Какво знам аз за секса на тази възраст? Което ме накара да се запитам: кое е по-лошо за майка ми — да се е отказала от секса на шейсет и пет, да речем, и петнайсет години по-късно да е разбрала, че съпругът й я напуска заради жена на възрастта, когато се е отказала; или все още да е спяла с него, когато изведнъж е разбрала, че кръшка?

А после си помислих: ами ако нещата не опират до секса? По-малко ли щеше да ми докривее, ако баща ми беше казал: „Не, синко, изобщо не става дума за физическа връзка, аз просто се влюбих.“ Въпросът, който му зададох и който тогава ми се стори труден, всъщност беше по-безболезненият. Защо допускаме, че сърцето прекратява работа заедно с гениталиите? Защото имаме желание — и нужда — да си представяме старостта като време на спокойствие. Сега си мисля, че това е една от големите конспирации на младостта. И не само на младостта, а и на средната възраст, на всяка година до момента, когато приемем, че и ние сме стари. Тя се разгръща и защото старите хора й съдействат. Седят си с одеяло на коленете, кимат покорно и се съгласяват, че за тях веселбата е свършила. Движенията им са забавени, кръвта им вече не кипи. Пламъците са угаснали — или най-малкото са засипани с една лопата сгурия за предстоящата дълга нощ. Само че татко отказваше да участва в играта.