Читать «Лимони на масата» онлайн - страница 93

Не казах на родителите си, че отивам да се срещна с Елси.

— Да? — Стоеше на вратата с декоративно стъкло, скръстила ръце под гърдите си и вирнала глава, а смешните й очилца проблясваха на слънцето. Косата й беше с цвят на есенен бук и както забелязах, оредяла на темето. Бузите й бяха напудрени, но не достатъчно, за да се скрият разпръснатите тук-там съзвездия от спукани капиляри.

— Може ли да поговорим? Аз… родителите ми не знаят, че съм тук.

Елси се обърна, без да каже и дума, и аз последвах ръбовете на чорапите й по тесния коридор към дневната. Бунгалото й имаше съвсем същото разпределение като това на родителите ми: кухня отдясно, две спални насреща, голям килер до банята, дневна отляво. Може би бяха строени от един и същ предприемач. Може би всички бунгала са почти еднакви. Не съм експерт.

Тя седна на ниско кресло от черна кожа и моментално запали цигара.

— Искам да ви предупредя, че съм много стара да ме поучават.

Носеше кафява пола, кремава блуза и големи лъскави обици във форма на охлюви. Бях я виждал два пъти и ми се беше сторила твърде скучна. Несъмнено и аз на нея. Сега седях насреща й, отказал предложената цигара, и се опитвах да си я представя като прелъстителка, която разбива семейства и се държи скандално, но виждах само една шейсет и пет-шест годишна жена, закръглена, леко нервна, доста враждебно настроена. Не и прелъстителка, нито по-млада версия на майка ми.

— Не съм дошъл да ви поучавам. По-скоро се опитвам да разбера.

— Какво има за разбиране? Баща ви идва да живее при мен. — Тя раздразнено смукна от цигарата си и издуха кълбо дим. — Досега да се е преместил, ако не беше толкова добър. Трябвало да даде време на всички ви да свикнете с тази мисъл.

— Женени са от много дълго време — казах с неутрален глас, доколкото ми се удаваше.

— Човек не изоставя това, което все още иска — отсече Елси. Отново смукна припряно от цигара си, после я погледна с известно неодобрение.

Пепелникът й беше закрепен на страничната облегалка на креслото. Исках да е препълнен с угарки, по които е размазано алено червило. Исках да видя яркочервени нокти на ръцете и краката й. Но нямах този късмет. На левия й глезен имаше ластичен чорап. Какво знаех аз за нея? Че е гледала родителите си, че е гледала Джим Ройс, а сега предлага — или така поне мислех аз — да гледа моя баща. В дневната й имаше много теменужки, посадени в кофички от кисело мляко, безброй възглавнички, няколко плюшени животни, телевизор върху остъклено барче, купчина списания по градинарство, доста семейни снимки, вградена електрическа камина. Неща, които спокойно биха могли да бъдат и в къщата на родителите ми.

— Красиви теменужки — отбелязах аз.

— Благодаря ви. — Вероятно чакаше да кажа нещо, което да й даде повод за атака. Не че мълчанието ми я възпря. — Не биваше да го удря, нали?