Читать «Лилит: Змия в тревата» онлайн - страница 6

Другият го погледна с явен интерес.

— Но вече сте научили това-онова, нали?

Комодорът тъжно тръсна глава.

— Не, не сме. Няма спор, сега ни е известно повече от преди, обаче пак е крайно недостатъчно. Онези гадове са направо гнусно хитроумни. Но след малко ще стигна и до това. Нека първо да видим какво знаем или за какво можем да се досетим…

Той завъртя креслото си и натисна някакъв бутон. Една от голите стени примигна и се превърна в екран, показващ огромно струпване на звезди, сияещи в червено.

— Конфедерацията — ненужно поясни комодорът. — Седем хиляди шестстотин четиридесет и шест свята, според последната статистика, пръснати в една трета от галактиката. Доста добро постижение за раса, развила се отначало на едно-единствено място в нищожен спирален ръкав на системата. Тераформирани планети или светове, към които хората са се приспособили, дори такива с шестдесет местни разумни раси, прекрасно нагодени към нашата култура и ред. Ние притежавахме всичко това, управлявахме го според собствените си разбирания. Никоя от другите раси нямаше дори нищожен шанс да ни се опълчи. Трябваше или да приемат нас и методите ни, или да измрат, точно както и собственият ни свят е бил умиротворен преди векове. Ние бяхме шефовете.

Младият мъж не каза нищо. Не виждаше нужда да го прави. Роден и израсъл в тази култура, приемаше думите на Крега без да се замисля, както би ги приел всеки друг.

— Да, но сега се сблъскахме с цивилизация, която притежава равни на нашите технологични възможности, а вероятно дори леко ни превъзхожда. Анализът води до очевидни заключения. Първо, ние непрекъснато разширяваме сферата си на влияние. Явно съществува и друга доминираща раса, която върши същото от своята изходна точка в галактиката. Открили са ни, преди да ги намерим… лош късмет. Разузнавали са, изследвали са и са установили няколко факта. Второ, стълкновението е неизбежно. Вече се борим за надмощие в едно и също пространство. Трето, твърде вероятно е да са по-малобройни от нас, макар да имат на своя страна известно технологично превъзходство. Навярно и те приемат, че ще се стигне до война, но не са уверени, че могат да победят. Ако бяха сигурни, досега да са ни нападнали. Значи имат нужда от информация, при това — от всевъзможен характер. Каква е военната ни организация? Как са разположени отбранителните ни сили и как бихме ги използвали? И най-важното — какъв е начинът ни на мислене? Задълбоченото познание, докато ние си оставаме в неведение за техните похвати, би дало на военната им машина невероятно предимство, дори да приемем, че в огневата мощ сме равни… Четвърто, те опипват почвата отдавна, следователно до прекия сблъсък има още време, може би години. Сигурно са ни открили случайно — някой от разузнавачите им се е увлякъл, загубил или престарал. Обаче са имали достатъчно време да създадат роботи, прикрити като хора, да разположат шпионски станции в орбита над Военното командване — представете си само! — и да стигнат до споразумение с някои от нашите, които са ни предали.