Читать «Лилит: Змия в тревата» онлайн - страница 3

Щом мина, плочата се върна на мястото си с трясък и Трехт чу щракането на резервните ключалки. Попадна в чудесен капан между вътрешната и външната врати! Самата камера беше херметична. И ако някой все пак стигнеше дотук при опит за бягство, можеха лесно да изсмучат въздуха. Само че нямаха никакъв шанс да задействат капана срещу враг с подобни способности.

Вакуумът не му пречеше. Ритна външната врата веднъж, после пак. При третия опит тя поддаде. Напъна плочата с цялата си мощ и я задържа открехната, докато свистящият въздух нахлуваше в камерата. Когато налягането се изравни, рязко отвори и излезе спокойно в главното фоайе.

Предположението му се потвърди — силите за сигурност едва сега навлизаха в тази част от комплекса и гъмжилото от стъписани служители им пречеше да го гръмнат набързо. Четири обтекаеми робота от охраната се втурнаха към него, но той очевидно не се уплаши от появата им. Внезапно скочи срещу двата по-близки, тласна единия към другия и ги събори на пода. Никой не вярваше на очите си — този кльощав, невзрачен наглед човечец помете четири тона звънтящ от енергия метал, без дори да загуби равновесие.

Вече се носеше с цялата си бързина право към големите прозорци по фасадата на фоайето. Огромната му скорост беше недостъпна за възприятията на хората и повечето роботи. Без усилие премина през твърде дебелото стъкло, устойчиво дори на преки попадения с конвенционални бомби — сега то се пропука и пръсна като най-обикновен прозорец. Дребосъкът прелетя десетина метра надолу, приземи се на крака със съвършено чувство за равновесие и затича през широкия двор.

Въпреки всичко бе загубил предимството на изненадата. Още след пробива през първата врата силите за сигурност бяха разбрали, че имат насреща си старателно изпипан робот и, готови за най-лошото, се канеха да го нападнат с машини-убийци, многобройни въоръжени стражи и дори с малко лазерно оръдие.

Трехт спря върху затревеното хълмче и се огледа, за да прецени ситуацията, без да губи нито за миг хладнокръвния си делови вид. Най-неочаквано се ухили, докато се въртеше и оглеждаше цялата огнева мощ, насочена срещу него. Разсмя се и кикотът му се извиси в писък, за да отекне в околните стени — нечовешки, призрачен, налудничав.

Бе дадена заповед за стрелба, но когато смъртоносните лъчи се кръстосаха на мястото, където стоеше, той вече не беше там. Издигаше се във въздуха безшумно и леко, със смайващо ускорение.

Автоматичните оръжия се опитаха да го проследят, но не се справиха с рязко променящия се ъгъл за стрелба. Един от офицерите, зяпнал в небето и отпуснал лазерния си пистолет, измърмори:

— Най-шибаното в цялата история е, че тоя даже не си съдра панталона.

Ръководството на операцията бе незабавно прехвърлено на Орбиталното командване, но там не бяха готови за светкавичното бягство на дребния човечец, нито пък можеха да предугадят докъде ще се издигне и в каква посока. В този момент в орбита се намираха тридесет и седем търговски и шестдесет и четири военни кораба, заедно с над осем хиляди спътника от един или друг вид, без да се броят петте големи станции. Усъвършенстваните радари биха го засекли, ако променеше траекторията си или пък се опиташе да кацне някъде другаде на планетата, но докато оставаше в пространството, налагаше се да чакат привличащо вниманието действие. Прекалено много тела се въртяха над повърхността, а и той беше с твърде незначителни размери, за да го забележат и проследят.