Читать «Лилит: Змия в тревата» онлайн - страница 2

— Моля, покажете ми в поредност стратегическите планове за критични ситуации, бърз преглед.

Машината се подчини. Обемът на материалите беше такъв, че минаха около четири минути, преди те да свършат.

Човечето си погледна часовника. Блазнеше го желанието да продължи, но всеки допълнителен миг увеличаваше риска някой да надникне тук или да бъде предприета внезапна проверка. А това в никакъв случай не съвпадаше с намеренията му.

Прибра устройството в куфарчето, щракна ключалката и се изправи. На излизане допусна незначителна грешка, но не можеше да се очаква, че ще е наясно с всички подробности. Би трябвало да заповяда на електронния проклетник да изчисти временната памет и да задейства кодовете за повторен достъп. Ако някой забравеше да направи това, компютърът не оставаше включен (бе недопустимо, щом съхраняваше такива тайни), нито пък преминаваше в пасивен режим. Когато „видя“, че операторът напуска помещението, без да я пренастрои според изискванията, машината уведоми контролната смяна за този факт, а след това си самоналожи авариен режим до подаването на правилните команди.

Още докато ниският мъж наближаваше първия пропускателен пункт, цялото му начинание вече се пропукваше по шевовете.

Младата жена се втренчи в тревожната червена светлина, мигаща на пулта пред нея. Направи бърза проверка за повреда в някоя от системите и установи къде нещо не бе наред — в Хранилището с ограничен достъп.

Въпреки че беше от хората, разполагащи с част от кодовете за включване на компютъра, на нея не й бе позволено да задава въпроси за съдържащата се информация, но пък можеше да получи всички данни, свързани със сигурността. Знаеше, че днес още не е разрешавала достъп никому, така че натисна два бутона и нареди:

— Пусни записа на последната операция.

Лицето на човечето се виждаше ясно. И не само чертите му, а особеностите на ретината, топлинното излъчване и всичко останало, което можеше да бъде засечено от дистанционни сензори. Тя включи и останалите елементи от компютърната мрежа.

— Идентифицирай!

— Трехт, Аугур Пен-Гил, OG-6, Логистика — осведоми я машината.

Преди пръстите й да докоснат бутона за тревога, двама от колегите й вече бяха направили това.

Нямаше сирени, алармени звънци и мигащи лампи, които биха подплашили или предупредили всеки шпионин. Вместо това, когато Трехт застана пред третия и последен контролен пункт, долепи око към лещата на идентификатора и притисна длан към сензорната пластина, вратата отказа да се отвори.

Той разбра, че и хората, и роботите от Сигурността вече са се устремили към него от всички страни и реши светкавично, че пречките би трябвало да са най-рехави от другата страна на вратата. Вдигна лявата си ръка, вцепени се за миг, сякаш събираше сили, и удари металната плоча близо до заключващия механизъм. Появи се вдлъбнатина и човечето без никакво видимо усилие дръпна вратата достатъчно, за да се промуши.