Читать «Лилит: Змия в тревата» онлайн - страница 156
Джек Чалкер
— Крийгън, би ли задоволил любопитството ми?
— О, имах да избирам между няколко варианта. Благодарение на Института притежавахме достатъчно от отварата, за да се съберем срещу нея аз, херцогът, двамата рицари и около четирийсет магистри. Радвам се, че не стигнахме дотам. Така и не разбрах колко силна беше Сумико всъщност, но не изпитвам и особено желание да го науча. Кал, ти ми даде най-добрата идея.
Трепнах.
— Аз ли?
— Да, когато ми каза за нейния лазерен пистолет. Бях уверен, че ще го носи за всеки случай, особено пък заради последната разправа в замъка. Нали разбираш — само един Владетел е способен да стабилизира метал от друга планета. Това стига, за да ти подскаже мащаба на дарбата й.
Намръщих се.
— Но какво общо има с.
— Хайде де, умнико! Ако беше на мое място и притежаваше моята сила, ако знаеше, че Сумико носи лазерен пистолет… какво щеше да направиш? Особено ако си сигурен, че цялото й внимание е насочено другаде?
Зяпнах от изненада.
— Значи ти си фокусирал силата си само върху оръжието! Премахнал си защитното покритие от Уордънови клетки. И всички останали микроби, дето са се намирали наблизо, незабавно са започнали да гризат пистолета.
Крийгън кимаше засмян.
— Позна. Те нахлуха в енергийния източник, захранването се претовари и цялото устройство гръмна. А то беше затъкнато под колана й… Да си призная, препотих се сто пъти, докато чаках това да стане. Щях да изтърпя само още няколко минути, преди да заповядам обща атака, независимо от рисковете. Но слава Богу, пистолетът се взриви и даде сигнал на войниците да спрат сражението, да се обединят и нападнат вещиците от всички страни.
— И така обаче си бил твърде зависим от случайности — не пропуснах да го уязвя. — Взривът е могъл да закъснее с часове. А ти сам каза, че сте рискували провал с общата атака.
— Ще бъда откровен — уморено промълви Крийгън. — Имах и резервен план. Уордъновите клетки са бързи, но не чак толкова. Ако всичко друго удареше на камък, моята орбитална станция щеше да изстреля ракета с нулева бомба право към Зийс Щяхме да се разхвърчим на атоми заедно с магьосничките. Ето колко сериозна беше според мен опасността!
Май отговори предварително и на останалите ми въпроси, освен на един.
— Ами тези истории с отец Бронц? Едва ли си ги съчинил само заради мен.
— Бях отец Бронц повече от десет години. Така ми беше най-лесно да обикалям, без да се набивам в очи. — Той помълча. — Разбира се, сега ще трябва да направя някои промени във външността си и да измисля друго прикритие. Жалко. Старото момче вършеше и добрини. Вече обмислях дали да не докарам на планетата малко истински свещеници.
Реших да не задълбавам в тази деликатна тема и го попитах за най-важното.
