Читать «Лилит: Змия в тревата» онлайн - страница 154

— Но нали чух гласа ти…

— Боя се, че херцог Кобе те е заблудил лесно с помощта на куха тръстика. — Споменатият сякаш ме призова с поглед да проявя снизхождение. — Важно беше да потиснем още в зародиш естествената ти подозрителност. Нямаше как да съм Крийгън в коридорите на крепостта и в същото време да съм минал през няколко имения. Разчитах, че ще стигнеш до този извод. А, от друга страна, исках да остана единственият човек, когото би помолил за помощ.

— Рискувал си! — сопнах се, ядосан от пренебрежението му. — Можех да се скрия из дивите земи.

— Никога и в нищо не съм рискувал с теб — отвърна Крийгън. — Ако в който и да е момент ти се провалеше, щях просто да се откажа и да потърся някой друг. Бях се застраховал чрез присъстващата тук Тай.

Погледът й сигурно щеше да събаря стени, ако имаше моята сила.

— Спомни си — каза Владетелят, — че макар да съм с четиридесет години по-стар от тебе, произхождаме от един и същи свят, минали сме през едно и също обучение, вършили сме една и съща работа за все същите шефове. Какво, че имената и лицата им се сменят? Остават си каквито са били предишните. Живеят в застинало общество, което вярва, че системата вечно ще му върши работа. Благодарение на това познавах начина ти на мислене. Можех лесно да се поставя на твое място, да предвидя какво би направил и да реагирам навреме.

— А защо беше толкова сигурен, че ще взема и Тай?

Той отново се ухили.

— Първо, оказа се достатъчно привързан към нея, та собственият ти гняв да освободи силата на Уордъновите клетки в тебе. По тази причина дойде в замъка. Значи чувствата ти наистина бяха силни. А и доктор Пон ти даваше твърде сериозен стимул да действаш, ако изобщо те е грижа за момичето. Все пак за да се подсигурим, в случай че изведнъж започнеш да се държиш като закоравял циник, за какъвто се смяташе, Вола забърка и друга билка в онази първа порция от отварата. Имаше леко хипнотично въздействие и… да речем, че малко те пришпорихме. Нуждаехме се от Тай. Нейната роля беше изключително важна. Трябваше непременно да я отведеш от замъка, защото само тя можеше да предизвика намесата на Сумико О’Хигинс.