Читать «Лилит: Змия в тревата» онлайн - страница 155

— Ти ли пречука вещицата? — прекъснах го.

— Да, макар че малко избързваме. Искам първо да разбереш каква заплаха беше тази жена. Подобни психопати се пръкват само веднъж в столетие, слава на небесата! Има чудовища, които трябва да унищожиш веднага, щом ги докопаш. И Сумико беше тъкмо от тях. Ако по една щастлива случайност не е била заловена, щяла е да се добере до пълния генетичен код, съхраняван в Института по биологическо равновесие. Той определя не само външността на хората, сам знаеш колко сме зависими от своята наследственост.

— Току-що ме убеждаваше, че е време цивилизованите светове да се променят из основи — напомних му.

— Да, промяната е необходима, но… не и във вид на чудовища, Кал! Чудовища, маскирани като обикновени човеци. Шефовете са били длъжни веднага да я пръснат на атоми, обаче вместо това я пратили на Лилит според схващането си, че толкова надарена особа задължително ще измисли нещо необичайно. Познаха!

Кимнах замислено.

— Благодарение на Тай надуших част от плановете й.

— Но дори не си припарил до най-същественото — заяви Крийгън. — Нямаш представа какъв талант се криеше в нейния уродлив ум. Можеше да предизвиква по свое желание мутации в живи същества — та това си е генно инженерство с помощта на психическо въздействие! Разбира се, подочухме с какво се занимава. А и тя не криеше особено какви точно млади жени събира около себе си. Извършвали са човешки жертвоприношения насред онова село. В същия камък, на който лекуваха Тай, имаше улеи за източване на кръвта от живи хора. Всички вещици са пили кръв по време на церемониите. Кал, тя беше душевно болна. И толкова гениална, че можеше да постигне целите си. Трябваше да я спрем, но беше твърде хитра, за да ни позволи да я открием.

Вече съзирах цялата картинка.

— А както доказа и опитът на Артур, дори след като я намерихте, си оставаше неуязвима.

Приставът на имението Зийс изръмжа нещо под мустак.

— Общо взето, вярно е — съгласи се Крийгън. — Искам да знаеш, че тя не е изобретила нищо, което да не беше известно на нашия Институт, само че учените там правят необходимото, за да съхранят равновесието на планетата. Като използвах тебе и особено Тай, успях да се вмъкна във вещугерското село. Раздразних любопитството й дотолкова, че О’Хигинс поиска да дойде с нас в Института. Без да подозира, там я изследваха грижливо и внимателно, но и тя научи каквото искаше. Налагаше се да й подхвърляме трохи, за да я задържим на острова колкото се може по-дълго. После обсъдихме подробно степента на силата й и какво да правим с нея. Решихме, че сме й дали предостатъчно нови знания, за да се почувства уверена, и беше време да изиграем своя коз — предложихме й възможност да изпита могъществото си. Постарахме се примамката да е по-съблазнителна. С други думи, създадохме ситуация, в която Сумико да напусне убежището си, да разпръсне сборовете вещици, като в същото време дори не подозира, че срещу нея е не само Зийс, а и всички останали имения.

— Така беше — намеси се господарката Рогнивал. — Доста скъпичко ни струваше. Сражавахме се без милост помежду си, докато онези отрепки навлязат в долината. Колкото и да беше мъчително за нас, нямаше друг начин. Все пак разположихме се така, че някои войници на Зийс проникнаха до вещиците и унищожиха част от тях. Отслабиха я. Но не можехме да обкръжим и изтребим всички, докато кучката бе жива.