Читать «Лилит: Змия в тревата» онлайн - страница 158

Почти цялата нощ се опитвах да укротя Тай. „Мразя този гадняр!“, повтаряше тя до втръсване. В известен смисъл и любимата ми бе загубила не по-малко от мен, а върху представите й за света падна твърде мрачна сянка. Каквото и отвращение да изпитваше към Сумико О’Хигинс, тя не можеше да прости на човека, който я бе натикал в ръцете на доктор Пон, подлагайки я на непоносими унижения, за да постигне собствените си цели. Имаше по-голямо право да се чувства изнасилена от Марек Крийгън, отколкото ако я бе нападнал физически. Много време щеше да мине, преди да измие това петно от душата си.

Но моето момиче се учеше от преживяното. Пожела да дойде с мен и сега двамата стояхме пред замъка тъкмо когато совалката проби облачната пелена от запад и се спусна плавно към земята. Включи се сложната система от въздушни шлюзове и защитни приспособления, макар че с пътник като Крийгън едва ли имаше нужда от прекомерна предпазливост.

Той още носеше свещеническото си расо, ала аз знаех, че скоро ще го смени с друга маскировка. Следващия път нямаше да го различа от пръв поглед; не се съмнявах обаче, че ще мога да го надуша, за какъвто и да се представя. Някой ден, Крийгън, заканвах се упорито, пак ще си поприказваме с тебе.

Херцог Кобе този път щеше да остане, макар че обикновено и той пътуваше със совалката. За миг ми хрумна, че Крийгън май допусна сериозна грешка, защото предавателят щеше да си бъде в главата ми поне до следобеда. Орбиталните патрули на Конфедерацията можеха лесно да се разправят с малкото корабче. А, не, възразих мислено на самия себе си. Няма да посмеят, защото такава решителност е нечувана. Нали затова ангажират… по-скоро създават хора като мен. Никой от командирите не би се престрашил да поеме отговорност, без първо да поиска пряка заповед от Конфедерацията, а дотогава Крийгън отдавна ще се е скатал в нова самоличност.

Не забравях и че той има могъщи приятели. Нима биха допуснали съюзникът им да се превърне в облаче от молекули? Съмнявах се. Твърде ценен беше за тях с прозорливото си познание как мислят шефовете на Конфедерацията. Пришълците едва ли щяха да се лишат от помощта му.

Махна ни, усмихна се и влезе в совалката. Чувах тихото жужене на двигателите и междупланетният кораб бавно започна да се издига.

— Кал… — обади се младата жена до мен.

— Да, скъпа?

Погледнах я и в този миг нещо сякаш избухна в главата ми. В Уордъновите ми клетки пламна огън и цялата им сила се насочи стихийно към Тай! Но тя не се превърна в пепел, само се олюля едва забележимо. Завъртя се на пети и се вторачи в излитащия космически апарат, чийто пилот искаше да се издигне над околните планини, преди да използва пълната мощност на двигателите.

Бях вцепенен, не можех да помръдна пръст, да мисля, да дишам.

Бръмченето на совалката се промени недоловимо, задави се и изведнъж двигателите забучаха застрашително.

Последва взрив, облаците засияха, корабът рухна и се запремята върху стръмния склон. Стовари се гръмовно в долината, обвит от непоносимо за очите сияние. Тай извърна глава и аз внезапно се освободих от някаква загадъчна, ужасна примка.