Читать «Лилит: Змия в тревата» онлайн - страница 153

— Тоест отпраши към Лилит — допълних аз. — Но защо точно насам?

Всички около масата се разсмяха, освен родените на планетата, разбира се.

— Няма да ти кажа — ухили се и Крийгън. — Не преди да махнем онова органично предавателче от главата ти и получиш възможност да си помислиш достатъчно дълго, за да решиш на чия страна си.

— Ех, тези пришълци… — промърморих смутено, защото се чувствах лишен и от последните си тайни.

Той знаеше дори за предавателя. Но въпреки това се усмихна приветливо.

— Нека засега кажа само, че дължа това на някои свои влиятелни приятели в световете на Уордън и преди всичко на останалите Владетели на Диаманта. Все едно, вероятно вече си се досетил, че щом една цивилизация е способна да проникне в най-охраняваните компютри на Командването на военните системи, не би я затруднило и да научи всичко за процеса на Мертън. Съобщението ми бе предадено, а аз добре познавам мисленето на големите клечки в Конфедерацията. Предвидих, че ще се насочат към Лилит тъкмо защото аз дърпам конците тук. Единственият им логичен избор трябваше да е човек, чието минало и кариера съвпадат почти стопроцентово с моите.

Не казах нищо, защото прецених, че съвсем не съм толкова схватлив, колкото той допускаше, и този факт никак не ми хареса.

— Както и да е, очаквахме те — продължи Владетелят на Лилит. — Според шаблоните на разузнаването, щом пращаха един убиец да се разправи с друг, беше задължително техният агент да попадне в моето някогашно положение. Значи щяха да те насочат към имението Зийс, откъдето започнах и аз. Трябваше само да почакам, докато в Зийс дойде нов затворник. И ти се появи. След като се поочука, аз се намесих, за да те видя колко струваш, пък и да ти подхвърля стръв на кукичката. Веднага ми стана ясно, че си оклюмал и имаш нужда от хубав ритник по задника, за да се размърдаш. Тай се оказа най-простото средство да те ядосам.

Обърнах се към моето момиче, очевидно настръхнало при последните му думи. Едва сега можеше да осъзнае докрай истинския смисъл на понятието „пешка“ и трудно преглъщаше горчивия хап.

— Вече ти бях натрапил представата — продължи Крийгън, — че в този свят съм единственият независим пътешественик, погрижих се и да знаеш накъде ще тръгна. После се върнах в замъка и заповядах на доктор Пон да приспи Тай. Предположих, че ако изобщо по нещо си приличаме с тебе, ще се разяриш до полуда, ще се втурнеш да я отърваваш, значи ще преживееш и взривно освобождаване на силата. Забелязах, че си напълно готов за това.

— Ами ако не беше станало тъй?

По устните му плъзна тънка усмивчица.

— Тогава щеше да си еднакво безполезен и за мен, и за Конфедерацията. Щях да те зарежа в калта до края на живота ти. Разбира се, нямаше как да сбъркам. Всичко стана точно във вечерта на тържеството. Когато Дола ни каза, че си дошъл, веднага измислихме какво да правим по-нататък. Например решихме да ти представим доктор Пон по най-отвратителния начин, когато Тай вече ще е безпомощна в ръцете на извратения злодей. Налагаше се не само да се запознаеш с магистър Артур, но да видиш и неговите войски… а Артур обикновено не се занимава лично с всеки новак в замъка. Искахме да разбереш, че можеш да нападнеш имението Зийс само със значителна подкрепа зад гърба си. Естествено трябваше да проверим и какви са заложбите ти, също да размахаме под носа ти примамката на силата, без да те допуснем до нея веднага. Вола се погрижи за това, а после те накара да офейкаш с малка среднощна сценка. Сам ще се сетиш, че аз вече не се намирах в замъка, защото бях принуден да оставям следи по пътя си на юг, та да ме намериш.